Как да започнем тренировъчен процес след социалната изолация

06-05-2020 12:28 | bgathletic.com | BGbasket.com

Проф. Даниела Дашева от Катедра „Теория на спорта“ към НСА "Васил Левски" и бивш спортен министър представя на читателите на BGathletic.com една много важна тема, която стои пред всеки един професионален спортист в следващите седмици, а именно как да се завърне към нормален режим на работа.

Основният въпрос, който стои пред елитните състезатели и техните треньори, е как да бъде възстановен нормалния тренировъчен процес! Теорията и практиката нямат голям опит в това направление и тепърва ще се разработват и апробират варианти.

Първият и един от най-главните проблеми е свързан с построяването на тренировъчния процес (периодизацията) за предстоящата и нетипична по продължителност тренировъчна година. Трудността идва от неяснотите за датите за провеждане на квалификационните турнири и други важни за периодизацията на подготовката контролни и основни състезания. Като положителен момент в планирането на подготовка може да бъде удължена продължителност на подготвителния и предсъстезателния период, а при функционалните спортове (гребане, кану-каяк, лека атлетика – средни и дълги бягания, плуване) и техния брой в годишния тренировъчен цикъл. Удължаването на тези периоди дава възможност за по-детайлна и прецизна работа за изграждане на по-високо ниво на функционалните възможности (значително понижени в условията на изолация), за усъвършенстване на техниката на състезателната дисциплина, тактическата и психологическа подготовка. При спортисти с по-ниска квалификация и млади спортисти, вероятно трябва да се приложи многоциклово годишно планиране (без основна цел на всяка цена участие в Олимпийските игри в Токио през 2021 г. и постигане на високи спортни резултати).

В началото на новата тренировъчна и състезателна година съществена ще бъде ролята на кондиционните треньори, които трябва да подготвят нови стратегии за тази нова необичайна ситуация. Налице е нормално понижение на VO2 _maxи на кръвното налягане, което от своя страна води до по-ниска консумация на кислород, както и загуба на мускулна маса след тренировки в затворена среда.

Спортистите ще се сблъскат със стреса, породен от страха, да се почувстват, че не са физически работоспособни, и ще показват различни признаци на умора, при продължителни тренировки. Необходимо е психологическо управление на тези страхове и различните копинг стратегии за бързо справяне с тях могат дазасилят устойчивостта и адаптацията на спортистите към екстремни ситуации, каквато е тази от последните два месеца! Средата в която ще провеждат тренировките също е различна – индивидуално или на малки групи, което особено за спортните игри е необичайно!

Вероятно спортистите ще бъдат изложени и на риск от по-висок травматизъм и тук кондиционните треньори разбира се спортните психолози ще имат съществено място със съответните програми за превенция.

Това, което е особено важно за управлението тренировъчните въздействия и адаптационния процес при елитните спортисти са следните научно доказани факти:

Наблюдава се ефектът на обратимост на постигнатите адаптационните промени, след спирането или значително намаляването на тренировъчните въздействия в периода на изолация. Разбира се това не е новост за тях, тъй като те планирано се намират в т.нар. фаза на ре-адаптация, която съвпада с преходния период след състезания. Но загубата на тренираността и е несравнима с настоящото ограничение и тя е най-важната негативна последици от принудителната карантина. Ефектите на загуба на тренираността засягат различни физиологични системи: например 1-2 седмици след приключване на тренировките се наблюдава достоверно намаляване на мощността на аеробната система, систоличния обем на сърцето, запасите от гликоген в мускулите, прага на анаеробния обмен; за 24 дни 14-25% се намалява количеството на функциониращите капиляри; след 12 дни пасивен отдих със 7% се намалява максималното потребление на кислород; 1 седмица пасивна почивка намалява диаметъра на бързо съкращаващите се мускулни влакна; след 4 седмици с 10% се намалява мощността на аеробната система; изследвания показват, че за 2-3 месеца може да се загуби издръжливостта, натрупана в продължение на години; до една седмица количеството на митохондриите; анаеробните възможности – до 50%, намалява хемоглобина; намалява максималната сила в рамките на седмици след прекратяване на тренировките! При всички случаи това води и до сериозни промени в техническата подготовка на спортистите, особено важно за техническите и сложно-координационни спортове (спортна гимнастика, художествена гимнастика).

Необходимо и изключително важно планиране и практическа реализация на комплекс от мерки отнасящи се до целия процес на организация и научно-приложно осигуряване на спортната подготовка.

Трудно е да се следи, а да се и гарантира, че натоварването, което спортистите са реализирали у дома, е било подходящо за поддържане на физическата им работоспособност на необходимото ниво. Елитните спортистите се нуждаят от прецизно дозиране на натоварването! Липсата на състезания също се отразява негативно върху планирането и управлението на спортната им форма.

Кога и как да започнем?

Първо спортистите и треньорите трябва да имат свой собствен уникален план за връщане към тренировъчния процес, специфичен за тяхната ситуация. Разбира се, има и важни въпроси, на които трябва да се отговори от органите, ангажирани с COVID-19 като например когато честотата на предаване на вируса в общността е нисък трябва ли да се позволят групови тренировки ли не! Трябва ли да се тестват спортистите? Подходящо ли е спортисти и треньори да използват лични предпазни средства? Въпреки че, спортистите са младите и здрави и са по-малко податливи на инфекцията, то при тези, които имат рискови фактори (астма, потискане на имунитета или неврологични нарушения, засягащи дишането) трябва да се подходи особено внимателно.

Първо: да няма признаци или симптоми на COVID-19 през последните 14 дни. Препоръчително е тестиране за установяване на липса на вирус от COVID 19 за всички участници в УТП и обслужващите звена.

Второ: Ако е възможно пребиване и подготовка на мястото за тренировки в продължение на 14 дни преди началото на групов тренировъчен процес.

Трето: Не са имали контакт с болен в рамките на 14 дни.

Четвърто: Два отрицателни теста за COVID-19.

Пето: Самоконтрол за симптоми! Спортистите трябва да записват своите признаци и симптоми (включително температура) на хартиен или електронен дневник, който се следи от треньори и спортен лекар!

Шесто: Тренировките в малки групи трябва да се провеждат навън в зона, където може да се поддържа социална дистанция и участниците трябва да използват собственото си оборудване и да избягват да се докосват един друг с ръце. Ако се използва топка (напр. баскетбол), уверете се, че само един играч използва определено място на игрището и / или кош в даден момент и това място трябва да бъде почистено, преди друг играч да използва топката в това пространство за предотвратяване на косвено предаване от топката.

Седмо: Никакви дейности, които биха изисквали директен (например джудо, карате, борба) или непряк (напр. скокове) контакт между спортисти. Треньорите също трябва да спазват дистанция!

Осмо: Строг и чест график за почистване / протокол на оборудване с дезинфектант преди, по време и след тренировка; носенето на подходящи лични предпазни средства.

Важно е да се знае (макар и съществуването на много оскъдни данни), че рисковете за спортисти при тренировки с висока интензивност са по-високи при коронавирусна инфекция. Коронавирус (особено в спортовете за издръжливост, приблизително 20% от всички спортисти, са в риск). Изследването на връзка между коронавирус и елитен спорт е нова, но може би се основава на проблеми, които не са нови: високата интензивност на тренировъчните въздействия, продължително време, може да засегне голям процент преходни изменения на имунната система, или възпаления и увреждания на мускулите. Поради тези причини спортистите трябва постепенно да увеличават интензивността на натоварването! При травми може да се използват и болкоуспокояващи лекарства. Мускулната памет е важна при спортистите, и загуби бързо се възстановяват, при провеждане на разумен тренировъчен процес след изолацията!

Разбира се, на по-късен етап трябва да се включат интермитентнитехипоксични тренировки за повишаване на имунитета и работата на сърдечно-съдовата система и значително да се намали риска от сериозни усложнения след изолацията. Доказано е, че упражненията при хипоксия подобряват мускулната издръжливост и работоспособността. Физиологичната адаптацията се изразява в по-бавно настъпване на умората и по-бързо възстановяване и респективно по-висока работоспособност. Така, че могат да се използват и височинни центрове, но внимателно и след установяване на нивото на работоспособност на спортистите след изолацията и преди качването в планината.

проф. Даниела Дашева,

Катедра „Теория на спорта“, НСА "Васил Левски";

Проф. Дашева е член на Европейска мрежа за спортни науки, член е на борда на директорите на Европейския съвет за спортна наука и физическо образование (ICSSPE), национален делегат в Международната федерация за физическо образование (FIEP). Член на Комисията по олимпийска подготовка към БОК. Служебен министър на младежта и спорта в правителството на Огнян Герджиков през 2017 г.

Харесайте BGbasket.com във Facebook