Петко Маринов: Разбит съм, не мога да кажа защо се отказаха от нас

20-09-2020 14:00 | Хари Латифян, Тема спорт

Легендата на българския баскетбол Петко Маринов все още не може да повярва, че се стигна до разпадането на Академик София. Той изпълняваше ролята на председател на УС на клуба, като бе поставен на нея в края на 2019 г. Най-титулуваният играч и треньор в родната история говори пред "Тема спорт" за случилото се с клуба и бъдещето на спорта.

- Г-н Маринов, защо се стигна до този край?

- Няма как да отговоря на този въпрос. На него трябва да отговорят други хора. Само мога да заявя, че всички задачи, които ни бяха поставили, благодарение на треньорите и играчите даже някои от тях бяха преизпълнени. Защо се отказаха от нас обаче, не мога да кажа.

- Кой трябва да носи тази отговорност? На хартия вие се водехте председател на УС все пак…

- Виж, в началото на септември на мен ми бе съобщено, че няма да съществуваме повече. Да, аз съм председател на УС, но когато ти каже големият спонсор, че няма да съществуваш, няма какво да направиш. През лятото се чуваше, че може да има проблеми, но до началото на септември никой не бе казал нищо. В момента имаме едно талантливо момче, на 16 години е, висок 204 сантиметра, не може да се прехвърли в Бургас в училището, има големи проблеми. Пак казвам - август мислехме, че става въпрос за слухове, но в края на месеца вече ни съобщиха, че преустановяваме.

- Нямаше ли вариант да търсите други спонсори за спасяване на клуба?

- Доколкото знам, е говорено с А1, но те са отказали. Нали се сещаш как се намира спонсор през септември? При тази ситуация с пандемията за много хора бе удобно да откажат, така че нямахме никакви шансове. Не става въпрос за 50-100 хиляди лева. Тук говорим за около 500 хиляди лева с школата. Не искам да обвинявам някого, но съм много разочарован, защото ни съобщиха за този развой прекалено късно. Играчите до последно чакаха, за което им благодаря. Неслучайно сега Георги Давидов е без работа, Даниел Клечков успя да се уреди във Варна, а повечето играчи все пак успяхме да им помогнем да си намерят отбори.

- Защо се оказа, че Академик София е излишен в българския баскетбол?

- Академик никога не може да бъде излишен, но ни направиха такъв. Хора от компанията на Лукойл трябва да кажат. Явно са отказали и считат, че в бъдещето не може да се финансира. Смея да кажа, че следващата генерация български баскетболисти, ако изобщо успеем да спасим баскетбола, са тези момчета. Разбира се, има таланти в другите отбори, не се правим на най-великите, но ние наистина работихме много добре, прекрасна база и това е най-жалкото.

- Георги Глушков каза, че това е голям удар и черно петно…

- Да, така е. И е изключителен пример какво се случва в спорта в България. В последните 10-15 години разчитаме на благоволението на хора, но така е и в други спортове. Цялата картинка е такава и ние сме отражение.

- Модел “бащица” във футбола се коментира доста усилено в последно време. Грешка ли е той?

- Не. Ние имахме бащица, но когато го няма, става още по-зле. Левски влезе в групите на Шампионска лига с Мъри и Наско, когато имаше бащица. Чувам, че този модел не бил хубав, но не съм съгласен. ЦСКА в момента има модел бащица и нещата са добре.

- Въпросът опира до бащицата?

- Точно така. До неговото ниво, манталитет и разбиране за спорта. Вижаш и други примери - Лудогорец, Локомотив (Пловдив), Славия. При тях “бащица” работи, значи опира именно до това кой е и какъв е.

- Назад във времето сме видели и преминали през много. Може ли в близко бъдеще Академик отново да е част от баскетболната ни общественост?

- Това ще една мечта, но ми се струва, че от мечта се превръща в химера. Нали се сещаш какво стана с ЦСКА? Сещаш ли се Нефтомихик при жените, на който имах честта да бъда треньор, за 7 години станахме 5 пъти шампиони, играхме финална четворка в Истанбул, вече го няма и все едно никога не го е имало. Много трудно се възстановява нещо счупено. Не е невъзможно, но трябват хора и най-вероятно бащица. Казах ти - Левски имаха бащица и стигнаха до групите на ШЛ. ЦСКА имат бащица и нямат проблеми да играят и побеждават, което вече зависи от треньор и играчи.

- На фона на случващото се какво е мнението ви за бъдещето на баскетбола?

- Ако ме беше питал преди няколко месеца, щях да ти отговоря по друг начин. Тези момчета освен че тренираха сериозно, играеха и много сериозно. Да, сега отиват в други отбори, но там ще трябва да чакат. А в спорта не ти ли се даде шанс, не става. Аз в 11-и клас играх цял мач полуфинал за КЕШ. Ако загубят още една-две години на пейката, ще стане като с Пини Гершон в Израел. Той имаше упражнение с младите еврейски играчи, тренираха ръкопляскане на американските баскетболисти.

- Това ги чака…

- Това ги чака. За мен проектът Академик наистина бе уникален. След толкова много титли, доказан отбор и в Европа, можехме да си позволим и да произвеждаме. Това стана, но за голямо съжаление, приключи.

- Кои спомени са ви по-скъпи - тези от 2003-а или тези от последните две години?

- Виж, 2003-а постигнахме много голям успех, защото отдавна не бяхме печелили европейска купа, макар и Южната конфедерация на ФИБА. Победихме Тюрк Телеком и Арис (Солун) тогава, а не както сега - Кавардаци и Партизан (Тирана). Много престижно бе, после имахме шанс и за финалната четворка на основния турнир, но тогава имаше и други интереси на ФИБА, които се намесиха. А последните три години са ми едни от най-щастливите, защото пред очите ми двама треньори израснаха - Давидов и Дани Клечков, а момчетата растяха като играчи. Аз съм видял и победи, и загуби, но производството е много по-различно.

- Какво смятате да правите сега, вече на 71 години?

- Разбит съм. Добре, че се занимавам с внука. Смятам, че още няколко години можех да помагам, защото направихме много добър колектив с Давидов, Клечков и д-р Белев. Благодаря на тези момчета, отнасяха се с голямо уважение, никога не съм злоупотребявал с него и съм бил уважителен. Мъчно ми е за Давидов, защото той се отдаде изцяло на баскетбола, а в момента е безработен. С голямо желание бих продължил да помагам, но едва ли някой ще ме търси. Аз не съм финансов товар, никога не съм бил такъв, но се съмнявам да имат желание. След 58 години животът ми вече е друг. Желая успех на всички клубове, дано не им се случва това, което ни сполетя нас.

Харесайте BGbasket.com във Facebook