Борислав Младенов: Искам да направя така, че фамилията Младенов да се чува още повече

11-05-2022 16:12 | Мария Маринова

Борислав Младенов е един от най-перспективните млади български баскетболисти през последните години. Въпреки че често е сравняван с легендата Георги Младенов, той опитва да проправи сам своя баскетболен път и също да прослави фамилията Младенов. Баща му обаче продължава да е от най-големите опори в живота му и пример за подражание, който да следва.

Навръх 60-ия рожден на Георги Младенов, пред BGbasket.com Борислав сподели и интересни неща за взаимоотношенията им. Какво е научил от него, кое негово качество иска да притежава и къде вече го е надминал, разказва състезателят на италианския Римини в следващото интервю:

- Какъв баща е Георги Младенов?

- Ние с него сме много близки. Супер много си споделяме, винаги е до мен, както и когато имам нужда от него. През повечето време обаче при нас всичко е баскетбол, друго не правим. Дори и като излизаме да играем, забавляваме се само с това. Нормален баща е. Винаги ми се обажда, просто само да ме чуе. Сигурно не го знае, защото не го показвам толкова много, но супер много го ценя и оценявам всичко, което прави за мен, дори и малките неща.

- Той ли те запали по баскетбола и той ли беше основната мотивация да започнеш да играеш?

- До 7-годишна възраст нямах представа кой е Георги Младенов в баскетбола. Той ми обясняваше, че бил много добър вратар във футбола и какви ли не лъжи ми беше наговорил (смее се). Никога не ми е казвал, че трябва да тренирам баскетбол. Остави ме сам да си избера спорта. Тренирах 4-5 месеца футбол, после отидох в БУБА Баскетбол. На първата ми тренировка, която беше там, ми се получи супер лесно. След това в продължение на две седмици разбрах кой е Георги Младенов и отидох да го питам защо не ми е казал. Той отговори – е, сега, защо да ти кажа... На една тренировка ми казаха, не си спомням дали беше Емилия Кръстева или Мануел Марков, че ще стана по-добър от баща ми. И аз стоях и гледах, след което попитах в какво, защото някои неща ми се губеха. Там вече разбрах кой е Георги Младенов.

- След като вече разбра, по-трудно ли беше да носиш фамилията Младенов, с оглед на всичко, което той е постигнал?

- Не, честно казано. Много хора са ми казвали, че понеже съм Младенов, трябва да стана по-добър от него и ще ми бъде по-тежко. В същото време на мен не ми пука. Аз съм същият непукист като него, даже и по-голям, както и същият инат. Фамилията Младенов, освен да ми донася удоволствие и гордост, друго – не. Аз напрежение не усещам. Това е просто фамилия и просто баскетбол – с една топка и един мач. Фамилията не ми тежи. Искам да направя така, че да се чува още повече. Друго не мога.

- Повече те хвали или повече те критикува?

- Второто (смее се). Не, хвали ме, но винаги ще ми каже нещата, които не съм направил. Той не е от хората, които ще ми спестят нещо. Винаги след мачове говорим по два часа по телефона за това, което не съм направил и пет минути, в които да каже, че съм направил нещо добро.

- Кога за последно те критикува?

- Не ме е критикувал сигурно от месец, което е добре. Не съм изиграл лош мач, че да ми каже нещо, но дори и при добър, пак може да ми каже кое съм могъл да направя по-добре. Но в последно време не ме е критикувал така, че да ме захапе.

- Той обаче каза, че дори и да те критикува, ти вече също имаш какво да кажеш.

- По принцип след мач, като съм нервен, и той започне да ми говори, понякога и аз съм емоционален и искам да кажа какво мисля. Но по едно време просто искам да го слушам, защото този човек е 50 години в баскетбола, а аз съм сигурно 8-9. Има доста голяма разлика. Но на моменти, когато мисля, че и аз имам малко право да кажа нещо, му казвам и моята гледна точка. Ние спорим, но хубавото е, че след този спор накрая се разбираме. Двамата казваме едно и също нещо, но по съвсем различен начин. Инатът си е инат. Дори майка ми е била по време на спорове и е казвала, че говорим едно и също нещо, но по различен начин и не можем да се разберем. Накрая става доста забавно.

- Кой е най-ценният съвет, който ти е давал и още ти е в съзнанието?

- Може би, че няма невъзнаграден труд и накрая всичко ще се получи. Имал съм и тежки моменти след контузията, като счупих глезен. После се върнах и веднага скъсах връзка в коляното. Тогава ми каза това и да не се предавам. В момента лека-полека нещата започват да се случват по моя начин и много се радвам.

- Каза, че и двамата сте непукисти и големи инати. Има ли друго негово качество, което си взел или искаш да притежаваш?

- От него съм взел всичко, според мен, от гледна точка на това да сме непукисти, за което се радвам. На този човек наистина не му е пукало от нищо и от никого. Може да звучи малко глупаво, но понеже съм малко по-спокоен, бих искал да съм малко по-избухлив като него. Говоря не в лошия смисъл като да се заяждам, а на мачове да бъда малко по-емоционален. Гледал съм и негови мачове и много ми е харесвал този начин на игра.

- Много пъти си казвал и че си по-добър защитник от него...

- Да, той това много добре го знае. Не съм от най-добрите защитници, но от него със сигурност съм по-добър. Той няма да го потвърди и ще каже, че не е вярно, но и двамата знаем истината. Няма да каже, че съм прав, но дълбоко в себе си знае, че е така.

- Предполагам, че ти е разказвал истории, след като вече си разбрал кой е Георги Младенов в баскетбола. Има ли някоя, която те е впечатлила повече?

- Всъщност не ми е разказвал чак толкова много. Видях, че е вкарал 150 точки като играч и това достатъчно ме шокира. Не знам какво е било и какво е правил, но като някой ми каже нещо такова, това трябва да го видя. Той ми показа един вестник вкъщи преди години и тогава повярвах. Другото е, че аз имам много негови дискове с негови мачове, които съм гледал. Гледал съм и финала му Плевен срещу Варна, когато е бил на 38-39 години, когато е вкарал близо 40 точки. Няма какво да коментирам. Докато гледам негови мачове и неща, които е правил, опитвам да ги пречупя към моята игра и доста се получава.

- А говорил ли ти е за тези провалени трансфери в Реал Мадрид и Арис?

- Чувал съм, но не знам какво точно е станало. Той и до ден-днешен не и ми е разказвал защо, но честно казано, малко тъпо ми е ставало, защото да те искат Реал Мадрид и Арис не звучи зле. Аз съм му казвал – не си лош, но е можело и по-добре.

- Той обаче казва, че не съжалява, защото иначе животът му в личен план сигурно е нямало да се развие по този начин...

- Според мен казва, че не съжалява, но му е малко криво, че не е отишъл, защото всеки играч, който получи обаждане от такива отбори, ще бъде супер доволен, че някой от тях го иска. Не знам, сигурно е така, но просто според мен щеше да бъде много голяма точка в кариерата му.

- В тази връзка ти поставил ли си си за цел да играеш в такъв силен европейски отбор – нещо, което той не е успял да направи?

- По принцип моята цел е да го мина, но не ме притеснява какво говорят останалите и не ми слагат напрежение на главата. Знам какво мога и знам, че накрая всичко зависи само от мен. Моите амбиции са доста високи, защото според мен имам шанса. Аз гледам Евролига и НБА. На някои хора им звучи невъзможно, но всичко зависи от мен.

- Имаше някои контузии и през този сезон, как се чувстваш в момента?

- Сега съм в доста добро състояние. Скоро започваме плейофите. Физически съм много добре. Имах контузии, които ме спряха за месец – месец и нещо. Имах разкъсване на мускула в лявото бедро и проблем с адуктора в продължение на месец. Имах някакво разтежение и ми казаха, че е по-добре да спра, че ако не го направя, може да стане беля, за започне да ме боли и да стане хронично. Сега, да чукам на дърво, нищо ми няма, всичко е добре. Според мен, контузията, която най-много ме спря, беше на коляното, защото в тази година бях на 17 години. Вече две години играех в мъжки отбор. Започна да има повече време за нея, играех повече с топката, нещата се получаваха, но скъсах връзка. Две години не бях играл, отидох в националния отбор, през 2019 се представих доста силно на европейското и съм доволен. През този сезон с клубния ми отбор искам да се представим на най-добро ниво.

- Какво би пожелал на баща ти за рождения му ден?

- Пожелавам му да е жив и здрав. Искам да знае, че супер много го обичам и ценя нещата, които прави за мен и до ден-днешен, нищо че съм на 21 години. Пожелавам му да ме гледа как играя на високо ниво и да ми се радва. Обещал съм му, че след 2-3 години няма да прави нищо, ще стои и ще си почива. Няма какво друго да му пожелая. Той е уникален.

- Доколкото го познаваме обаче, не мисля, че ще стои така кротко и просто ще си почива...

- Не, но аз като съм обещал нещо, ще го направя. Пък той, ако иска да не стои мирен, няма. Няма какво да му кажа. И да му кажа, все нещо ще прави.

Георги Младенов на 60: Играе ми се още

Харесайте BGbasket.com във Facebook