In Memoriam: Напусна ни Елена Кафалиева


In Memoriam: Напусна ни Елена Кафалиева
27-12-2023 12:40 | BGbasket.com

Само дни, след като навърши 83 години, ни напусна обичаната Елена Кафалиева, която е родена на 6 декември 1940 г.

 

Състезател, треньор, ръководител, тя остави светла диря след себе си навсякъде, където е работила.

 

Започва кариерата си в ЦСКА - медалист от Световно първенство, балкански шампион, два пъти вицешампион на Европа.

 

В България Кафалиева става четири пъти първенец на страната с екипа на Академик София, и две национални купи.

 

Работи като треньор от 1970 до 1993-а година, след което е директор на ДЮШ в ЦСКА.

 

Кафалиева е първата жена-треньор, която печели трофей у нас - Купата на България със Септември през 1994.

 

Близки и приятели ще изпратят Кафалиева в последния ѝ път на 30 декември, в 11.30 часа в църквата на Централни софийски гробища.

 

Из Алманах на българския баскетбол, за Елена Кафалиева

 

За Елена Кафалиева баскетболът като начало е шега, после се превръща в любов, а накрая и в професия.

 

– Започнах да играя баскетбол по много смешен начин. Ученичка съм в 23-о средно смесено училище „Антим І“, осми клас и вече съм се пробвала в много спортове. Дори и фехтовка, представяш ли си? В класа идва момиче от по-горните класове и пита мен и още една съученичка дали искаме да играем баскетбол и ако сме съгласни утре да бъдем в залата на „Народна армия“. За първата си тренировка закъснях с десет минути и Илия Асенов, един от най-добрите български треньори, не ме пусна на игрището. На следващата тренировка отивам с 15 минути по-рано. Асенов ме пита дали съм играла баскетбол. Излъгах, казах „да“ от ужас да не ме върне отново. Никога не бях пипала баскетболна топка и реших, че ще гледам Валя Тошкова, капитан на отбора, каквото прави тя и аз като нея. Е, да, ама тя левичарка. И голяма мъка. Асенов забеляза това и ме пита коя ми е силната ръка. Ясно при мен е дясната. И защо стреляш с лявата? И аз си признах. Започнах да стрелям с дясната ръка и вече всичко беше по-лесно. Така започнах. Беше октомври 1954-а.

 

Като станах чак на 17 години Никола Колев ме включи в националния женски отбор. Разбирах, че в спорта и в живота трябва да се говори за можещи и неможещи, а не за млади и стари. През 1958-а, след гимназията, реших – ще ставам инженер, първокурсничка в ИСИ. В един момент ме теглеше и химията, но спортът взе връх и завърших ВИФ. Така станах физкултурничка. Облякох екипа на „Академик“, треньорът Цветан Желязков ми гласува доверие. Днес се замислям дали е само късмет да попадам все на изключителни треньори и установявам, че такова е поколението на баскетболните специалисти. Което, за съжаление, повече не се ражда. Спомням си, как много по-късно на един семинар споделих, че моето поколение треньори не притежава интелектуалното ниво на тези, които са ни учили. „Ти ли си най-умната?“ – ме попита един колега. Със съжаление му дадох отрицателен отговор. Ами следващото поколение? Това е най-трудният въпрос. 

 

Като състезателка най-много се радвах на световната студентска титла през 1961-а след победата над СССР в новата зала „Универсиада“. Най-голямото разочарование изпитах на европейското в София през 1960-а, когато загубихме финала с кош разлика и в много специалните условия. Разочарование след сребърния медал! Ами сега...? Винаги знаех, че не съм на върха в баскетбола. И сигурно затова съм правила и компромиси. Преди едно европейско първенство направих аборт. Как така ще изпускам такова състезание? Майка ми щеше веднага да разбере и затова майката на Ваня Войнова ме гледаше като нейно дете. А моята майка е завършила Американския колеж в Самоков и ми е разказвала, че е играла баскетбол и е обичала баскетбола. Тогава това ми се виждаше направо смешно. Има неща, за които съжалявам. Пропуснах възможността на 35 години и половина да играя на първата за баскетболистките олимпиада. Не се реших и след раждането на първия си син да съм в отбора за европейското първенство във Варна. Мислех си, че не е прилично да обличам екипа, след като вече съм се отказала официално. Вярно, Иван Гълъбов ми предлагаше да бъда и състезателка, и помощник треньор, но явно семейството ми „победи“. Станах треньор, защото разбирах, че елементите на баскетбола трябва да се изпипат перфектно, за да се играе добре.

 

"Рила Кооп“ влезе от Б група в А и играхме в турнира за купата на страната. На финала срещу шампиона „Левски“ две минути и половина преди края водим с 12 точки. В този момент започнах да си търси дамската чантата, намирам я и тръгвам към изхода на залата с думите: „Вие сте толкова добри, че нямате нужда от мен“. Победихме. Елена е успяла жена – ухажвана от всички, които я познават, с невероятен съпруг, с двама сина, с три внучки. Какво повече ѝ трябва на една жена. Само името на покойния ѝ съпруг предизвиква сълзи в очите.

 

– Той беше фанстастичен – истинска опора в живота ми. Умен, интелигентен, признат за най-добрия архитект в болничното строителство. Не съм очаквала, че толкова много ще ми липсва. Синът ми е сложил снимката му в хола, често се изправям пред него и му казвам сърдито: „Отиде си, остави ме сама да се мъча, а бяхме такива добри приятели...“

 

Кафалиева има ясна и категорична оценка защо българският баскетбол, и особено женският, се намира от 20 години в това незавидно положение – липса на треньори, занижено интелектуално ниво на действащите специалисти и оттам на състезателите, мутренски манталитет, който се е промъкнал между двата коша и липсата на истинска баскетболна публика. Главните действащи лица сред зрителите са от футболните агитки и това я кара все по-рядко да се запътва за мачове в залата.

 

ЕЛЕНА КАФАЛИЕВА

 

Родена на 6 декември 1940 г. в София.

 

Пост: гард.

 

Състезателна кариера ЦДНА (София): 1954-1957, 1969-1974, „Левски“ (София); „Академик“ (София): 1958-1969.

Шампион на България: 1960, 1966, 1968, 1969; вицешампионка: 1961, 1962, 1963, 1964, 1965, 1967.

Носителка на Купата на България: 1960, 1967.

 

Участие в европейски първенства: 1960 (вицешампионка), 1964 (вицешампионка), 1970 (4-о място).

Участие на световно първенство: 1964 (бронзов медал).

Балканска шампионка: 1969, 1970.

Капитан на националния отбор.

 

Треньорска кариера ЦСКА: 1970-1983, 1990-1993; „Септември Рила Кооп“ (София): 1993- 1994; „Левски Спартак“ (София): 1994-1995;

 

Директор на ДЮШ на ЦСКА: 1996-2000. Носителка на Купата на България: 1994. Вицешампионка на България: 1995. Заслужил майстор на спорта.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Comments
BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува
5.00 лв10.00 лв20.00 лв50.00 лв100.00 лвДруга сумаПодкрепете BGbasket.com
Other News

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи