Стойо Чолаков: Бих дал всичко за тези момчета

Стойо Чолаков със сигурност ще запомни лятото на 2023-а година в своя професионален път. Младият наставник завърши успешно курса на ФИБА, след което дебютира, и то по страхотен начин, начело на национален отбор - България U16.

Чолаков и щабът му берат плодовете на своя труд с момчетата ни на Европейското първенство в Румъния, където вече спечелиха промоция в Дивизия А, с класирането си на финал. Тази вечер е големият финал, срещу най-силния тим на шампионата - Хърватия, но целта вече е постигната!

Какво сподели с BGbasket.com Стойо Чолаков малко след успеха на полуфинал, пред пълната зала в Питещ, срещу домакините:

- Първо искам отново да изкажа думите си от интервюто преди първенството и да подчертая че стоя зад всяка една дума която съм казал, а именно – момчетата трябва да знаят, че невъзнаграден труд на този свят няма! Не бях виждал такава жар в очите на състезателите, откакто водих супер успешната генерация на Ямбол през сезон 2002/2003. Момчетата доказаха, че са истински мъже! Искам да им благодаря за това, че изтърпяха тези наистина тежки лагери и да им пожелая занапред да се трудят, както го правеха до сега.

Искам да отправя поздравления на техните треньори по школите, без тях този успех нямаше как да получи своята почва. За съжаление в България мразим успехите на другите хора. Къде от завист, къде от нещо друго, но тази година ми беше меко казано трудно и непонятно как родители или треньори търсят сметка защо техните деца не са попаднали в състава. Но не искам да навлизам в тази тема. Както казах, благодаря на треньорите по школите, този успех е и ваш! Момчетата, разбира се, уникални и неповторими, сърцати и целеустремени.

Този успех е изцяло техен и те трябва да бъдат горди с това. Аз съм от типа треньори, които притискат своите състезатели до ръба на техните възможности с цел да извлекат те максимума от своите възможности. В случая те го направиха по перфектен начин, за което ги поздравявам. Да, щабът в лицето на Петър Клечков, Янко Янков, Тодор Тодоров и Даниел Клечков също има своята „вина“ за този успех, без тях нещата едва ли щяха да се случат.

Относно бъдещето – то е пред тях самите, те и само те могат да начертят своята съдба. Дали искат да станат състезатели или не, и какво са способни да жертват в името на тази кауза. Както казах, решението на тази загадка се крие в една дума – работа!

- Сподели ни какво каза на момчетата в съблекалнята?

- Аз нищо толкова интересно, но Петър Клечков им даде един изключително поучителен урок по история с опълченците на Шипка, който се оказа и много ценен с оглед на някои съдийски отсъждания.

- Всеки, който ви гледа как играете, отбелязва явният факт - зряла и умна игра от България. Как се постига това?

- Моят стил на игра е много агресивен, както в нападение, така и в защита. Смятам че на тази възраст това е разковничето за успехите на един отбор. Всеки един отбор се съобразява с нашата игра на бърза атака и така и трябва да бъде. Трябва да изградим стил на игра, с който другите отбори да разпознават България! Това се постига с къртовски труд. Повечето треньори не искат да натискат своите състезатели, защото или родителите ще се оплачат, или самите деца ще се откажат. Хубавото на националния отбор е, че ако една от тези две причини се случи, трябва да дойде друго дете, което иска да се развива и евентуално да пасне на тази концепция. В този ред на мисли, ние заедно с щаба направихме, смея да твърдя перфектна селекция от 12 състезатели, които са отдадени на каузата.

- След като премине радостта обаче, идва и трудното - догодина почти всички тези момчета ще са отново в Дивизия Б, защото ще са в следващия етап от израстването си. Ти къде искаш да бъдеш - в Дивизия А или заедно с тях?

- Това е нещо, което предстои да обсъдим с федерацията и концепцията за развитие на тези момчета. Бих дал всичко за тези момчета, както те оставиха сърцата си на терена. Ще имаме разговори и с Треньорската комисия, не знам дали ще са доволни от моята работа.

- Получавате много подкрепа и радост от България, кое е най-хубавото поздравление, което стигна до теб?

- За съжаление бяхме сполетяни и от една неприятна новина за смъртта на големия Атанас Голомеев, мир на праха му. Наистина изключително много хора ми писаха през целия турнир, за което им благодаря. Бяха съпричасни с всяка една наша победа и споделяха миговете с нас.

Мисля половин Ямбол е седял пред компютрите си, за да ни гледа, а предполагам и много много други хора в България. Надявам се повечето от тях да са се радвали. Може би най-важното за мен обаждане беше от моята жена. Тя е доста далече от спортните среди, защото е ангажирана с работа и отглеждането на децата ни, но след полуфинала тя ми се обади и беше наистина толкова развълнувана. Разбира се, майка ми, която ми написа „обичам те“, баща ми, с когото се чувахме често и през лагерите и ми беше голяма подкрепа в трудни за мен моменти.