В българския баскетбол има отбори, но няма клубове

Днешният българин е страхлив човек! Страхува се да казва истината, за да не загуби работата си, респективно хляба си. Страхува се да казва истината, за да не обиди някого. Страхува се да казва истината, за да не му се разсърдят. По същите причини се страхува и да протестира.

Напоследък предложих на доказани имена в родния баскетбол да коментират каквото си поискат в сайт номер едно в родния баскетбол. Познайте? Отказаха ми по една или друга причина. Предпочитат или да мълчат, или да използват социални мрежи. Защо ли? Аз знам отговора, а вие?

BGbasket.com напротив – винаги се е стремял да назовава нещата с истинските им имена. Затова и много често не сме долюбвани от мнозина. Затова и често ми звънят защо това или онова е написано. Звънят ми от волейбола, от тениса..

Длъжни сме и сега да не мълчим, защото това, което се случи с Черноморец и Ямбол, бе подготвяно от години и доказателство как с наемници се печелят битки, но не и война. Това, което се случи с ЦСКА, също бе очаквано. Да не забравяме, че преди няколко месеца фалира и Берое. Този сега е друг.

В българския баскетбол има отбори, но няма клубове. И при мъжете, и при жените! И не е причина това, че държавата е абдикирала от спорта, като цяло. Да! И това е истина, но не може да се чака само на благоволението на политиците, доказали, че тях най-конвертируемият български продукт НЕ ГИ ИНТЕРЕСУВА!

До представата за клуб се доближават донякъде само Рилски спортист, Балкан и отскоро може би Черно море. Клуб, където има школа, където се мисли за утрешния ден, където треньорите от школата си получават що-годе редовно заплатите. Клуб е това, което е например Олимпиакос, Фенербахче, Реал Мадрид и т.н. И тук не става въпрос за размера на премиите и заплатите, а за структурата. Какво пречи нашите отбори да станат клубове – да имат президент, който да застава до играчите, до треньорите. Да имат мениджър, отговарящ за трансферите. Да имат маркетинг отдел, който да търси варианти как до подобри имиджа, как да направи продукт, да търси външно финансиране, а не да се чака само на държавата или кмета, или някоя бетинг компания. Знаете ли например кой е президента на плевенския Спартак? Да сте го виждали да даде поне едно интервю?

Нормално ли е ръководител да задава въпрос защо са ми пет треньори в подрастващите – не може ли с двама? Нормално ли е в представител на НБЛ – финалист за трофей - треньорите в детско-юношеската школа да не получават с месеци заплатите си? Нормално ли е играчи също да не взимат своите обещани възнаграждения? Преди всичко има и морал. Обещал си, давал си интервюта след успехи – ще плащаш. Да, в България и в частност в българския баскетбол „морал“ е мръсна дума.

Нормално ли е друг отбор от НБЛ да няма детско-юношеска школа? Аз не знам за такъв случай в световен мащаб.

Някой може ли да ми отговори каква полза имаше бургаският баскетбол от спечелената купа? Аз не помня от кога отбор от подрастващите на Черноморец в мъжкия профил не е участвал на финали на държавно първенство. Някой може ли да ми отговори каква е ползата за плевенския баскетбол от участието на отбора в някаква Северна лига? Спартак пътуваше за мачове през миналия сезон със 7-8 играчи. С парите от тези гастроли можеха да се платят например задълженията, които никак не са малко. Все пак трябва да се отбележи, че публиката се върна в зала „Балканстрой“, но това със сигурност не се дължи на мачовете в тази лига.

За мен категорично решението е едно – докато отборите не се опитат да се приближат до представата за клуб, ситуацията в баскетбола ни ще става все по-зле. Докато има изкуствени отбори, които „танцуват“ някое и друго лято, няма да има промяна към по-добро.