Петър Георгиев: Два отбора взимат по три американки и казват – ние правим женски баскетбол

(сн. Пресклуб България)

03-10-2024 15:33 | Мария Маринова

Президентът на Рилски спортист Петър Георгиев смята, че клубът му върви в правилната посока по отношение на развитието на женския баскетбол, давайки път на много млади момичета. По време на пресконференцията днес той коментира още липсата на интерес към този спорт у нас и защо не би се отказал да инвестира в баскетбола:

„Дойде едно време, че тези малки момичета станаха девойки и се оказа, че федерацията има само три женски отбора. Тогава трябваше да направим и четвърти, за да има първенство в България. Така направихме т.нар женски отбор, който е с баскетболистки между 16 и 19 години, а те пък взеха, че спечелиха Купата на България. Това го правя да развиваме женския баскетбол, при който в България е същата история като при мъжете. Има два отбора, които взимат по три американки и казват – ние правим женски баскетбол. При нас между 300 и 350 деца момчета и момичета тренират всяка година.

Продължаваме по същия път, без чужденки, с тези момичета плюс още 1-2, които идват от други краища на България. Мисля, че пак вървим в правилна посока. Нямаме някакви амбиции, макар че никой не излиза на терена, без да иска да победи. Не може обаче само с местни деца да станем шампиони. Даваме обаче път на тези момичета да се развиват и да играят баскетбол, да знаят, че животът продължава и като завършат училище. Това е основното.

Много е болезнен въпросът за интереса към женския баскетбол. Не само той не предизвиква интерес, просто се промениха стереотипите и мисленето на хората, което е ужасно. Нямам отговор на този въпрос. Навремето, когато започнах да играя баскетбол, през 60-те години, в Самоков имаше женски отбор, който тогава беше при Славия, Локомотив. На една баскетболна площадка с асфалт целия град идваше да гледа женски баскетбол, а сега просто нямам обяснение за това, което се случва. Освен родителите на децата, които идват в залата, малко постепенно започва да се разширява посещаемостта, но не е това, което трябва да бъде.

Гледам мачовете на подрастващите, поне тези в Самоков. Има някакъв напредък при подрастващите, но за съжаление нагоре всичко загива, няма развитие. Тук пак опираме до държавата. Това е мое обяснение, не знам дали съм прав. Подрастващите в София взимат някакви такси на децата и треньорите си получават заплатите, имат интерес да правят баскетбол. Докато след това при мъже и жени трябва да има някой луд като мен, който да дава пари, за да продължи тази работа. Това до известна степен като че ли е пречката. Пак трябва да се намеси някой, който да дава пари, за да върви и женският баскетбол. Има добри български момичета, които играят в чужди отбори и би трябвало да се възвърне този женски баскетбол, с който навремето България беше по-известна, отколкото с мъжкия баскетбол. Ситуацията обаче е тежка.

Много пъти ми е идвало в главата да се откажа, но не мога да го направя, каквото и да ми струва. Не е феърплей. Не може да подписваш и да лъжеш деца на 15-16 години да подписват договори с теб за пет години, без да имаш пет стотинки в джоба си. Как мога да излъжа тези над 300 деца и 10 треньори, на които им плащам заплатите, без помощ от никъде.“

Харесайте BGbasket.com във Facebook