Защо ни е страх да говорим?!*

И до днес не мога да разбера каква е причината да не смеем да си казваме публично мнението

След края на квалификациите за Евро 2013 по баскетбол при жените BGbasket.com реши да направи допитване с въпрос: „Какво спечели и какво изгуби българския баскетбол от престоя на Хосе Мария Бусета?” Целта ни бе наследникът му, който и да е той, да се поучи от грешките на предшественика, а да вземе и положителното от него. По-късно тази идея беше косвено подкрепена от треньорите, които водят отборите си на турнира „Русчук”. Според тях трябва да се свика форум, за да се анализира представянето на националния тим. Всеки един интелигентен човек (а аз съм убеден, че в баскетбола ни не са малко тези) би могъл да си извади за себе си най-важното от различните мнения. Нали е казано, че „в спора се ражда истината”.

Когато поставих задачата, не очаквах, че ще срещнем толкова трудности в събирането на мненията. По време на четиригодишния престой на испанеца начело на националния отбор се наслушах на всякакви изказвания, предимно критични. Затова и реших да направим това допитване с надеждата, че баскетболният ни специалист, състезател, запалянко ще престане да говори само на маса сред себеподобни, в така наречен приятелски кръг. Друг е въпросът дали наистина е приятелски кръг или той е такъв само докато имат изгода един от друг. Уви! Много от попитаните не пожелаха да дадат своя коментар по темата. Може би исторически сме обречени да се страхуваме да си казваме публично мнението. Друго обяснение нямам!

Естествено началото трябваше да бъде поставено с първия български треньор, който му бе помощник – Борислава Мандур. Чест прави на младата специалистка, че без да се притеснява от нищо си каза мнението. След нея последователно говореха Десислава Ангелова, Красимира Банова, Тина Димитрова, Марияна Чобанова и старши-треньорът на кадетския национален отбор и член на ТК Цанко Цанков. Накрая своето мнение казаха и треньори, и ръководители на клубовете от НБЛ, но и това стана след редица увещавания от наша страна. Почти всички с малки изключения се притесняваха да не би да засегнат някого, как ще бъдат изтълкувани думите им… Ето това ни е големият проблем, че не умеем или се страхуваме да си казваме мнението. Предпочитаме да си траем. Може би затова една от най-популярните ни поговорки е: „И вълкът сит, и агнето цяло!”

Все пак изводите от изказванията, е че потенциалът на състезателките не е достатъчен да участваме на европейско първенство. Дори и вече бившият треньор Хосе Мария Бусета да има вина, то тя не е основна. С изключение на изпълнителния директор на новака в Лигата Хасково - Станислав Станков, почти всички останали споделят това мнение.

Бъдещето? Специалистите твърдят, че няма значение дали старши треньорът ще е българин или чужденец, мъж или жена, но както той (тя), така и целият щаб трябва да са такива хора, към които баскетболистките да имат респект. Защото при Бусета не е било така. Трябва да се заложи на един млад състав, на който да бъде дадено време за сработване и основното да бъде един и същ, а не постоянно да се правят кардинални промени.

Забележка: Старши-треньорът на Монтана 2003 Славко Димитров не пожела да навлиза в подробности и каза единствено: „Не искам да давам публично изявление. Искам да го направя на събиране на президенти и треньори на женските клубове за анализ на четирите години на Бусета в националния отбор”. Президентът на БФБ Георги Глушков заяви, че ще коментира темата по-късно. Очаквайте интервю с него за представянето на националните отбори на България през лятото. Последният помощник-треньор на женския национален отбор и старши-треньор на Левски Стефан Михайлов пък отказа коментар по темата.

* Материалът е написан преди директорът на ОСК Лукойл Сашо Везенков да изрази същото мнение, но относно представянето на мъжкия национален отбор.