Женският ни баскетбол обедня с един шампион

(сн. lap.bg)

06-05-2016 17:07 | Иван Вълчанов

От известно време насам женският баскетбол в България е на изчезване. Макар че има невиждащи или нежелаещи да видят това, фактите, които следват сезон след сезон само доказват тази тъжна тенденция. Тази седмица беше забит един от големите пирони в ковчега на българския женски баскетбол – един от големите шампионски отбори – Дунав 8806 се разпадна.

Еквивалент като мащаб и шок в мъжкия баскетбол може би би било разпадане на Лукойл Академик. Русенки имат 18 комплекта медали от първенство и Купа на България от 2008 година насам. Те бяха и единственият представител на България в евротурнирите в последните няколко сезона и един от балансираните отбори в женското първенство, разполагащ с баскетболистки от ядрото на националния треньор и националния селекционер начело.

След разпадането се чуха идеи за развиване на школа, евентуално участие на женски отбор от Русе отново в първенството, но по второто няма абсолютно нищо сигурно. Причините така и не се изясниха изцяло, а посочените – емоционално изхабяване и оправдаване със съдиите не звучат никак убедително. Проектът наистина беше успешен и една от малкото спортни радости на Русе, с верни и многобройни фенове.

Какво обаче ще се случи с първенството след напускането на Дунав. Извън отборите от втората тройка, за които участието през този сезон беше в известна степен полезно, защото са съставени изцяло от български момичета, остават четири професионални женски тима – Монтана 2003, Хасково 2012, Нефтохимик 2010 и Берое Стара Загора. А тази бройка определено не е достатъчна за нормално първенство. За развитие на спорта и състезателките да не говорим.

През миналия сезон практически в елитното ни първенство играха 30-40 баскетболистки. 18 от тях чужденки. Сред първите 10 по коефициент в първенството няма българки. Няма и сред първите 10 по резултатност. В общи линии трудно може да се намери един разширен състав за национален отбор. Част от сегашния състав на Дунав вероятно ще премине в други български отбори, други ще потърсят пътя си в чужбина, а може би ще има и такива, които ще приключат с баскетбола, както се случи с доста български момичета в последните години.

Разпадането на Дунав далеч не е първият тревожен факт в женския ни баскетбол. Той обаче е един от големите показатели. Ако се замислим обаче, на теория това, което се случва с отбора, може би е правилният път – да се започне на чисто, със силна школа и развитие на млади момичета. Защото в първенство, в което се играе трима на трима с по двама наблюдатели отстрани и една контузия или напускане решават цялото крайно класиране, няма особено значение дали си първи или втори. Остава един въпрос – ще се случи ли и на практика.

Харесайте BGbasket.com във Facebook