Може ли силовата работа да навреди на баскетболиста?

Известно е, че силата е в основата на всички физически качества. Без нужното количество сила ние не бихме могли дори да се изправим, а какво остава да демонстрираме бързина, ловкост и пр. Една от основните причини един стар човек да няма възможност да тича или дори да ходи е, че той не може да продуцира достатъчно сила. Полето на силовата подготовка е обширно и има доста подводни камъни. Искам да се спра на два от тях. Преди да стигнем до там обаче, ще е добре да уточним някои ключови моменти. Нека си представим всички физически качества като една пирамида, в основата на която стои качеството сила. Kакто казахме, тя се явява условие за проява и евентуално развитие на останалите качества, дори на издръжливостта.

Ако условно приемем, че основната ни цел е да  развием бързина, то в случая ние градим една постройка, която  можем да наречем „скорост“. Тя няма как да бъде достатъчно висока, ако нейната основа (имам предвид силата) не е достатъчно широка, за да гарантира устойчивост. Така че в случай, че желаем постройката да има още по-голяма височина, без да се срути, обикновено е нужно да поработим за оптимизиране на силовия компонент (възможно е да са нужни и подобрения в други посоки). Подобна корелация, разбира се, не е напълно еднопосочна и не важи само за отношенията между силата и скоростта, а е налична между всички физически качества, които сформират един общ резултат, наречен атлет.

И така, след като сме обърнали внимание на силовите качества, те ни дават свободата да отведем, скоростта, бързината, ловкостта и типичната баскетболна издръжливост на едно ново ниво – по-високо, разбира се (Фиг. 1), следователно ако работим разумно, не трябва да се страхуваме от силовата работа.

Фиг. 1

Но защо някои баскетболисти стават по-бавни, след като станат близки с щангите? Защо някои треньори избягват силовата работа? Имат ли право те? Кога нещата в залата с тежести могат да се объркат? Предстои да обсъдим едва два, но за сметка на това доста актуални сценария, в които силовата работа НЕ Е в услуга на баскетболиста и не е проведена правилно!

Сценарий №1:

*Подчертавам, че когато говорим за максимални и субмаксимални натоварвания не визирам спортисти под 15-годишна възраст. И, не! „Тежките щанги“ няма да ги направят по-ниски, но по редица други причини те просто не са най-подходящият способ за развитието на силата на този етап.

Нашият атлет започва един безспирен романс с щангите - той тренира като бодибилдър. Неговата тренировка се характеризира с постоянни максимални или субмаксимални натоварвания, стимулиращи силовите му качества и хипертрофията. Движенията се характеризират с все по-бавна скорост, докато тежестите нарастват. Стига се дотам, че той дори разделя мускулните групи и ги тренира отделно една от друга, изпълнявайки по 4-6 упражнения за гърди, крака или гръб в една тренировка.

Мускулите нарастват, като в началото повишените силови показатели го карат да се чувства добре, дори по-бърз, което го вдъхновява и атлетът се захваща още по-вдъхновено и усилено да използва щанги, машини, дъмбели. Тогава идва моментът, в който хипертрофията прелива от чашата и нашият състезател започва да става все по-бавен.

Защо се получава така? Просто нашето тяло се приспособява да върши това, в което го упражняваме. Тренировъчните стимули не трябва да са еднопосочни и еднообразни. Много важен момент е, че крайната адаптация е сбор от всички натоварвания/стимули, които сме подали на системата (тялото) и те трябва да са много внимателно подбрани, дозирани, комбинирани и отговарящи на спецификата на спорта, както и на календара.

Сценарий №2

Последните редове са в пряка връзка и с втория сценарий, който искам да обсъдим. Той се реализира, когато идеята, че във всяка фаза на подготовката или сезона трябва да се работи разделно и изключително върху точно определени физическите качества (или техни конкретни нюанси), а за други – не. Това води до пълното им зачеркване. Например, „в началото на подготовката трябва да се вдигат нарастващи тежести придвижвани с бавна скорост“, а в края й, както и през състезателния период, те са табу. Друг вариант е, когато работим най-усилено върху максималната сила да се отдаваме само на нея, без да упражняваме атлета в изпълнение на високоскоростни движения, което често ни изиграва лоша шега. Наблюдаваме и период, в който се работи само за бързина, специфични баскетболни движения и скоростната издръжливост, ЕДИНСТВЕНО, като междувременно вече отдавна сме забравили за максималните и субмаксимални силови натоварвания.

При тези разделителни линии, които слагаме между различните етапи на подготовката, се получава така, че от заработените силови качества в първата половина на подготовката не е останал дори помен в края на въпросната подготовка, а по средата на сезона те са само един далечен спомен (тук е моментът да кажем, че силовите адаптации имат пряко отношение към здравето на опорно-двигателния апарат и по-малкото контузии и противно на доскорошните схващания – правилно проведената силова работа, има огромен превантивен потенциал и ние не искаме да губим следите от нея).

Повече от ясно е, че в различните етапи на „дневен ред“ изпъкват съвсем различни акценти на физическата подготовка. Понякога те могат да вземат голям превес над останалите компоненти от спектъра на физическите качества, но определено лоша идея е да да губим динамичния баланс между всички тях. Ако адаптациите, свързани с дадено физическо качество, не се „актуализират“ през определен период от време, те изчезват.

Хубавото тук е, че да поддържаме дадена адаптация изисква много по-малко усилие, отколкото тя да бъде създадена. И така, това към което се стремим може да бъде описано като динамичен баланс.

Ето и един съвсем примерен вариант, на това как би могъл да изглежда този баланс. Така адаптацията, оставена от определените упражнения в тялото, няма да се губи. Таблицата е създадена да онагледи само частично гореописаната идея и не претендира за всеобхватност и изчерпателност.

*Процентите представляват съответната част САМО от общото тренировъчно време, предвидено за физическа подготовка

*Работата по време на евентуалните възстановителни тренировки не е включена в процентите

*Без значение на процентните съотношения в различните етапи, трябва да се има предвид, че общото време, в което се работи с кондиционния треньор, намалява с наближаване на първите официални срещи и следва повторно намаляване на обема на работа след стартирането на сезона.

Да се дава т.нар. стимул на всяко физическо качество е от фундаментално значение за цялостната форма на спортиста и за това как той изглежда на терена, затова силовата работа трябва много внимателно да се „втъче“ в цялостната картина. Нужно е да „стимулираме“ наличието на всяко физическо качество целогодишно, защото както казахме, то остава своя щрих и допринася за т.нар. динамичен баланс във физическата форма на атлета. Така на края на подготовката и до края на състезателния сезон състезателят представлява една завършена картина – една амалгама от цветове, върху която всяка адаптация е оставила своя цвят.

Придържайки се към този модел на работа - работата с щанги няма да навреди на състезателя и да го направи по-бавен или податлив на контузии, а точно обратното. Също така дори и в края на сезона той няма да загуби силовите си качества и предимствата, които те носят.

В обобщение - разгледахме два от най-срещаните сценария, в които работата с тежести може да попречи на представянето ни на терена. Разбира се има и други подобни сюжети и статията съвсем не ги изчерпва (очаквайте втора част на статията).

Накратко – не тренирайте като бодибилдър, не залитайте в крайности, упражнявайки силовите си качества и никога не спирайте да прилагате упражнения за всяко физическо качество, а само променяйте пропорциите им с оглед на спортния календар (периодът, в който се намирате).