Росен Барчовски: Не съм сигурен дали след 5 години щях да имам кураж да поема националния тим

Първото баскетболно списание у нас „БУБА Баскетбол“ наскоро бе изцяло дигитализирано и вече е достъпно напълно безплатно в BGbasket.com.

Списанието има общо 40 броя, излезли в един много интересен и вълнуващ период в българския и световния баскетбол: 1994-1999 г.

По този повод BGbasket.com реши да ви припомни и някои интервюта от списанието с баскетболни личности, които продължават да са свързани активно с любимия спорт и в наши дни.

Припомняме ви интервю от 1995 г. на националния селекционер Росен Барчовски преди квалификациите за Евробаскет 1997, когато той също е начело на "лъвовете".

НИКОЛАЙ КРЪСТЕВ

С новия наставник на националния отбор за мъже Росен Барчовски разговаряме ден преди началото на квалификациите за европейското първенство в Барселона през 1997 г. Когато държите този брой на „БУБА Баскетбол“ в ръцете си, вече ще са се изиграли първите два мача на българите с Холандия в Плевен и с Румъния в Букурещ.

- Г-н Барчовски, вие сте един от младите треньори у нас. С какво чувство поехте националния отбор?

- Това, че съм млад треньор, си има добрите и лошите страни. Важното е кои ще се окажат повече. Сега съм на 35 години и много наставници на европейски отбори са ми връстници - Александър Петрович на Хърватско, Еторе Месина на Италия. Да не говорим, че на 35 години Желко Обрадович вече има три европейски клубни титли зад гърба си... Вярвам в силите си и съм убеден, че познавам състезателите си много добре и като индивидуалности на терена, така и като хора Затова не смятам, че ще имам сериозни проблеми в отбора. Не съм маниакално амбициозен, но ще се стремя да постигна възможно най-добрите резултати. Не се притеснявам от нищо. Пък и си мисля дали примерно след пет години щях да имам кураж да поема националния отбор, ако ми се отдаде такава възможност. Сега мога да рискувам по-спокойно. И все пак да се ръководи националния отбор е върхът за всеки един треньор.

- На какво ще заложите при изграждането на състава?

- Поне в началото на квалификациите отборът беше съставен изключително от играчи на „Плама“ и „Славия“. Ще разчитам на бързата игра, на контраатаката, на участието на центровете в скоростните действия. Липсата на високи центрове ни принуждава да залагаме на по-опростения стил в атаките, които предимно трябва да са бързи. Ако не се получат, ще опитаме и постепенни разигравания, които се опират на най-силния тандем в българския баскетбол Младенов-Антов, и на няколко заучени комбинации на „Славия“. За повече в краткото време за подготовка досега просто не можеше и да се мисли.

- Имаше ли някой състезател, който да отказа поканата ви в националния отбор?

- Не, отзоваха се всички, които повиках.

- На какви принципи изградихте селекцията си?

- Ръководех се от максимата, че събирам отбор и събирам състезатели, които трябва да играят заедно, а не сбор от добри майстори. Затова извън състава останаха някои определено класни състезатели. Залагам на добрия климат и колективизъм, но и на доказаната класа на водещите фигури в състава - Младенов, Антов, Натов, Стоянов. Съжалявам, че контузия не позволи на Георги Глушков да се включи в първите мачове - играч като него може да респектира всеки един съперник.

- Характеризирайте накратко съперниците на България в групата.

-Тимът, който не се нуждае от представяне, е този на Хърватско. Дори и без звездите на НБА Кукоч и Раджа, хърватите са един невероятно силен отбор, в който блестят Комазец и Вранкович. Сматам, че хърватите безпроблемно ще достигнат до първото място в групата. Турците са добре познати у нас след неуспешната квалификация в София в края на май. Много добре обигран и сглобен състав, който може да затрудни всеки. Украйна за мен е скритият фаворит. Състезатели от руската школа, с доказано майсторство и борбеност, които до един играят в родината си и постоянно са пред погледа на националния си селекционер. Холандия е респектиращ тим, в който всичко е налице - и много високи центрове, и качествени нападатели и гардове. Румъния е тим, който винаги може да поднесе изненада. Всички съперници в групата са преодолими с пълно изразходване на силите и с максимална концентрация.

- Какво показват сметките ви - с какъв актив България би могла да се класира за европейското първенство в Барселона през 1997 година?

- Регламентът предвижда първите два състава да се класират директно за първенството, също както и четири от петте трети отбора в групите. А това означава, че ако България спечели 6 победи от десетте си мача, почти сигурно ще заеме едно от първите две места в групата. Малко вероятно е два състава да постигнат по седем победи при разпределението на силите в нашата група. Това е планът максимум - шест победи и директно попадане сред финалистите. Пет победи ще стигнат за трето място в групата и също с голям процент сигурност биха ни изпратили в Барселона.