Нотка на разочарование

В съзнателния ми живот, свързан с баскетбола, има няколко събития и дати, оставили трайна следа. И докато повечето от тях се отнасят за мъжкия националния отбор, то 1 юли 2023 година винаги ще бъде по-специална. Ако случайно сте забравили, това е датата, в която стана ясно, че отново ще има българско присъствие в НБА след 37-годишна пауза.

Разбира се, главният герой се казва Александър Везенков, а цял сезон преди това неговият път бе предначертан в посока отвъд океана, където с отворени обятия го чакаше Сакраменто Кингс. Отборът, който следеше под лупа изявите на българина, а специалното внимание, което получи от немалко хора в мениджмънта и щаба на „кралете“, включително и от старши треньора Майк Браун, бе повече от показателно. Нечовешките изяви на родения в Никозия играч с екипа на Олимпиакос му отвориха пътя към друг свят. Свят, до който не всеки може да се докосне, особено българин.

Преди малко повече от година Везенков избра логичното, преминавайки в редиците Кингс и направи и стъпката, с която накара всички нас да се чувстваме горди. След това останалото е история. За огромно съжаление дебютният му сезон не се разви така, както на всички ни се искаше. Крилото загатна за своите възможности в началото на кампанията, но завръщането на Трей Лайлс ограничи сериозно игровото време на национала ни, а липсата на доверие от страна на Браун често го правеше неизползваем.

Саша определено не намери своето място при „кралете“. Освен това неговата ахилесова пета, свързана с играта му в защита, допълнително утежни ситуацията за българския национал. Макар че информациите бяха противоречиви, логичното се случи и двете страни сложиха край на своите взаимоотношения чрез трансфер, в който 29-годишният баскетболист бе пратен в Торонто Раптърс. И точно тук идва нотката на разочарование, защото канадците звучаха като идеалното място за 206-сантиметровия стрелец. „Динозаврите“ се намират в процес на преизграждане на състава, което щеше проправи път на родения в Никозия играч не само до към повече игрови минути, а и към това да опровергае критиците, включително и тези на родна земя, които изсипваха огромни кофи с хейт по негов адрес през цялата изминала кампания.

Нека бъдем честни, НБА все още е онази Обетована земя, за която всеки играч мечтае още след своите първи стъпки в играта под двата коша. Присъствието на един българин в нея дава друго усещане и изглежда като много добра реклама за родния баскетбол. И въпреки че престоят му в редиците на Кингс се оказа по-скоро разочароващ, Везенков получи втори шанс да затвори устите и то в доста по-комфортна среда, където щеше да се ползва с доверието на европейски треньор, но той избра да облече отново екипа на Олимпиакос, а и гърците не спестиха усилия, за да го върнат там, където ще бъде боготворен от всички.

Разбирам, че Саша послуша сърцето си и никой няма право да го съди за това, но горчилката, че не остана още един сезон в НБА винаги ще я има. И докато 1 юли 2023 година създаде нечувана, но и заслужена еуфория в българското баскетболно общество, то 25-и юли 2024 г., винаги ще бъде обект на дискусии дали е взел правилния избор. Да, присъствието на Везенков в Олимпиакос придава още по-голям блясък на европейския баскетбол и кара Росен Барчовски да се усмихва доволно с надеждата, че ще може да го използва за следващите мачове от квалификациите за Евробаскет 2025.

Не ме разбирайте погрешно, завръщането му в Европа няма да промени мнението му за неговите качества и се надявам този път мисията му да зарадва баскетболна Пирея с трофей в Евролигата. Все пак съм убеден, че в съзнанието на много хора, както и в неговото, винаги ще съществува дилемата дали можеше да остане още един сезон на място, където българското присъствие допреди години изглеждаше като нещо немислимо.