Маргарита Гечева: Баскетболът е животът ми

Маргарита Гечева е една от емблемите на женския баскетбол във Варна вече десетилетия наред. Двамата със съпруга ѝ Венци Гечев са отдали живота си на този спорт, като от години работят с младите баскетболистки в Черно море Одесос. Днес обаче имат повод и за личен празник, тъй като нежната половинка в семейството празнува рожден ден.

Навръх 60-ата си годишнина Маргарита Гечева, която е откривател и на Борислава Христова, даде интервю за BGbasket.com, в което говори за любовта си към баскетбола и мотивацията толкова време да се занимава с този спорт.

- Целият Ви живот е свързан с баскетбола, но кога направихте първите си стъпки в залата?

- Първите стъпки ми бяха във Велико Търново. Ние с Венци Гечев сме оттам, а предложението да се занимаваме с женски баскетбол във Варна беше отправено към него през 1994 г. от покойния вече Симеон Варчев. Всъщност Венци дойде, за да бъде треньор на женския отбор на Варна, който също беше Черно море. Аз започнах да се занимавам с баскетбол в спортното училище във Велико Търново. Тогава ситуацията беше такава, че ако не си в спортно училище, не можеш да играеш баскетбол. Тези 12-13 деца там се избираха чрез конкурси, на които участваха по общо 100-150 за тези места. Това беше единственият начин да играеш баскетбол и какъвто и да е спорт.

- Какво за Вас е баскетболът?

- Баскетболът е животът ми. Цялото ми семейство е свързано с него. След като завърших спортното училище, вече създадох семейство с мъжа ми. Една година той беше треньор в Стара Загора и следващото ни местене беше във Варна. Аз бях назначена на работа в Ученическа спортна школа във Варна и оттам тръгна кариерата ми като треньор. Тогава имаше много сериозни състезания. Беше много интензивно и децата имаха къде да се развиват, защото играехме страшно много мачове.

- Какво Ви мотивира толкова години да се занимавате с този спорт?

- Единственият ми мотив са децата и винаги са били, колкото и да ми е било трудно, защото тази професия става все по-трудна. Ясни са проблемите с липсата на бази и средства. Единственото нещо, което ме е задържало, и ме е оставяло през тези почти 30 години в треньорската професия, са децата. В момента, в който влезеш в залата и към теб тръгнат едни 15-20 деца, за да те пипнат и прегърнат или да ти зададат някакъв въпрос – това нещо го няма в никоя друга професия според мен.

- Вие сте открили и най-добрата българска баскетболистка в момента Борислава Христова…

- Точно така е, взаимно се открихме. И до ден-днешен имам група с малки деца в нейното училище. Това беше училището, в което учи и нашата дъщеря. Вече почти 30 години имам група там и в една от тези групи се появи и този диамант Борислава Христова.

- Виждаме прогреса ѝ в последните години, но докъде може да стигне?

- Мисля, че и тя самата не знае. Тя е пример за младите за спортист, както и за отдаденост, резултати, постижения и амбиция. Изключителен характер, изключителен човек и състезател. Страхотна е.

- Със сигурност темата е много обширна, но какво трябва да се направи, за да тръгне женският баскетбол отново нагоре?

- Ако спортът не стане скоро държавна политика, няма как да има успехи. Не говоря само за баскетбол. Просто трябва да има някакво отношение на държавата към това, иначе всичко останало е на парче и временно. Виждам, че и федерацията се опитва да прави нещо, но трябва да стане нещо грандиозно и да се започне наистина начисто и из основи. Аз не излизам от залата, нямам почивен ден, постоянно съм там – или на тренировки, или на състезания, включително и лятото. Това е отдаденост. Треньорската професия е една от тези, на които трябва да се отдадеш на 100%, за да имаш успехи. Постоянно говорим това и на децата – че спортистите са различни от всички останали хора и че те трябва да са отдадени. Тяхната дисциплина и себераздаване са различни от на всички останали, както и че трудът, който влагат, е различен.

- Какво си пожелавате за празника в личен план и за развитието на българския баскетбол?

- Пожелавам си здраве – на мен, на семейството ми, на децата, които тренират и на всички, които се занимават със спорт. Надявам се българският баскетбол да тръгне в друга посока, нагоре.