Thank you, Pini!

Веднага след като разбра, че се е класирал за европейското първенство в Полша догодина, целият национален отбор на България се появи в центъра на терена с транспарант "Thank you, Pini". И той бе послание не само от всички баскетболисти към израелския специалист, но и на цялата баскетболна общественост, а може би и на цяла България. Невероятна личност и още по-голям треньор, Гершон показа на цяла Европа, че като баскетболен специалист е стигнал ниво, което е доста високо за всички останали. Сложи ги всички в малкия си джоб. И показа класа не само като треньор, но и като човек.
 
Той се хвана на едно хоро, което малко хора биха го изиграли както трябва. И докато състезателите бъркаха понякога в стъпките, Пини го игра два месеца и половина безгрешно. От момента, в който пристигна, до мига снощи, когато разбрахме, че се класираме за Евробаскет 2009. Той се оказа тази фигура, която с баскетболните си познания успя да издигне баскетболистите ни едно ниво нагоре. И не само това, а успя и да им вдъхне самочувствие, че могат да играят баскетбол наравно със силните европейски отбори. Въпреки контузиите, и то на основни фигури в отбора, въпреки недоимъка на добри играчи на две основни в баскетбола позиции, въпреки заявленията преди първия лагер, че някои състезатели ще бойкотират национала, въпреки атаката на една медия още след първата загуба (и то в контрола) на отбора. Наистина, отборът беше непостоянен в изявите си в тези контроли, а основна причина за това бяха многото грешки които допускаше. Намери се обаче някой, който да види проблема, да го анализира, да поработи по въпроса и... хоп, изведнъж България се оказа отборът с най-малко грешки средно на мач от всички участници в квалификациите - само 9.2! И нали се сещате кой е този някой, дето ги може тези неща. Пини показа класа, която е присъща само на най-големите. И ако всички са печеливши от неговия престой, то със сигурност най-големите такива са помощниците му в националния отбор. Със сигурност те са научили за два месеца и половина толкова, колкото през цялото останало време като треньори.
 
И когато бе попитан след мача снощи за персоналния му двубой с не по-малко известния легендарен треньор на сръбския национален тим, Пини каза: „Няма как да става сравнение, след като не сме поставени в равни условия.” И наистина е така. Обратната ситуация, ако ролите им бяха разменени, нямаше да бъде никак приятна за сърбина. А дали щеше да издържи, както го стори Пини през целия му престой тук, в България това лято – това е друга тема на разговор.
 
Защото някои „разбирачи” побързаха с мнението си и веднага го нарекоха „лъскав балон”, който за тях се спука в една контролна среща. Да, балонът е прекалено лъскав, но за тяхно съжаление не се спука. Просто защото той е направен от друг материал, който българското лицемерие и завист не може да пробие.
 
Други пък залагаха срещу националите или пък искрено се надяваха да се провали. Наистина, този отбор все още не ни е вдъхнал увереност на 100 % да залагаме за него, но в случая всички българи, които пръскат пари по букмейкърските къщи, имаме много лесен и прост избор (ако сме нормални българи, разбира се) – да залагаме за България или да не залагаме въобще. Дали има сърби, които са били заложили за България, когато нашите покриха хендикапа в Белград и бяха печелившият избор, въпреки загубата? Едва ли...
 
Пини е безспорно най-добрият треньор, идвал да работи у нас, макар и без пари. В това няма две мнения и колкото по-дълго остане, толкова по-бързо нашият баскетбол ще го доближим до по-високите европейските стандарти. Голям успех е класирането на големия форум, но все още не сме за големи дела. Най-важното е, че вървим в правилна посока и последните решения на БФБ за възраждането на детско-юношеския баскетбол звучат обнадеждаващо. Политиката на новия бос на федерацията Михаил Михов, откакто бе избран през пролетта, абсолютно удря в десетката с промяна на развитието на спорта точно сред малките. Ще трябва обаче да сме въоръжени с много търпение, а в същото време и с доста работа, за да се поизравним с големите баскетболни нации в Европа. А това несъмнено е свързано и с развитието ни като държава, което за съжаление е с костенурско темпо.
 
Не може сърбите да ни се присмиват с тяхното и без това високомерно мислене – че сме нямали хубава зала, че картината на телевизорите изглежда като от старите филми, вследствие мижавото осветление в нея, теренът е с ужасен паркет от преди десетки години, а в същото време сме вече две години в Европейския съюз и имаме претенции на европейска държава. Е, крайно време е да се отделят средства и да построим тази голяма зала, за да може и нашите баскетболисти да играят в по-нормални условия. А ако и децата ги имат, те ще влязат в залите. Едно от малкото неща, което за всички около баскетбола е едно добро пожелание, и което ще ни обърне развитието в правилната посока.
 
Та човекът от Израел сътвори истинско чудо, което за него сигурно е нещо нормално, но за нас означава много. За играчите, за щаба, за треньорите, за публиката, за всички, за целия български баскетбол. Не говорим само за класирането си за европейско първенство - дори и да не бяхме го направили, на този човек можем спокойно да кажем едно голямо благодаря. Чудо е всичко това, което прави на терена и извън него, а не самото класиране.
 
А човек от неговата класа да се разплаче след края на последните два мача, че е класирал отбора, звучи като в приказките, нали?
 
И ако всички ние бяхме отписали тия квалификации и мисията изглеждаше невъзможна, то Гершон доказа противното и класира отбора на Еврото. И ако все още режисьорите на „Мисия невъзможна 4” търсят главен герой за филма, Пини Гершон със сигурност ще изиграе ролята също толкова успешно, колкото и Том Круз например...
 
Понякога хората удрят джакпота в тотото, но това не се случва доста често. България и баскетбола ни удари нещо повече от джакпот. Този човек е много, много повече от него. Този джакпот е не само голям, ами и рядко се удря...
 
И затова - Thank you, Pini, за това незабравимо лято! И моля те, направи следващата есен още по-незабравима за нас. Никой друг, освен теб, не го може...