18-годишният Захариев мечтае за НБА и кариера в Европа

„Винаги съм мечтал да играя в НБА, но сега искам първо да се докажа в Италия”, казва един от най-перспективните ни млади баскетболисти Христо Захариев, който днес навършва 18 години. Младокът, който през лятото бе привлечен в италианския Фортитудо Болоня, лекува травма и получи два дни почивка от клуба си, за да пътува до България и да отбележи празника с близките си.
 
„Още в началото разбрах, че ще ми бъде доста по-трудно. Разликата е огромна. В отношението на играчите, на треньора и самите тренировки. Дните ми в Болоня са посветени изцяло на баскетбола. Сутрин тренираме, после почивам и вечерта пак сме на тренировка”, разказа Захариев, който ще има засега рядката възможност за български играч на тази възраст да влезе в дълбоките води на европейския баскетбол.

Бившият левскар ще чака своя шанс в състава на Фортитудо в двубоите от преименуваната купа УЛЕБ и ще трупа опит в мачовете на юношеския отбор на клуба. „Не са по-добри от мен”, споделя Христо, преценявайки видяното от италианските си връстници.
 
При Захариев обаче няма място за подценяване. На 16 години българинът впечатли скаутите на гръцкия гранд Панатинайкос и проведе около месец подготовка в Атина под ръководството на изключителния Желко Обрадович, като дори се включи в някои от контролите на „зелените”.
„Наистина имаше шанс да подпиша с ПАО, но преценихме, че на тази възраст трябва да играя, а едва ли щях да получавам много игрово време”, връща се назад младият ни баскетболист.
 
През същата 2007-ма Христо влезе в идеалната петица на Европейското първенство в своята възраст с екипа на юношеския ни национален отбор, а година по-късно стана топреализатор на шампионата на Стария континент в Гърция със средно 19,2 точки на мач и отново попадна сред най-добрите пет играчи на турнира.
 
„Още миналата година на Европейското в Испания са ме гледали мениджъри от Италия, но тогава просто нямахме интерес. Тази година пак говорихме и те ме поканиха във Фортитудо Болоня”, казва Христо Захариев за трансфера си на Апенините. „Там ме посрещна мениджърът ми. Всички се държат нормално. Мога да кажа, че положението е идеално. Живея с още три момчета от юношите в един апартамент близо до залата. Градът е хубав, старинен, но няма много време за разходки. Само храната не ми харесва изобщо”, шегува се младокът.
 
Талантливият ни баскетболист сподели още, че е бил много впечатлен от представянето на отбора в сблъсъка срещу Барселона. „Няма да забравя как като влязохме в залата и ми си извиниха, че е толкова малка, а тя е за 6-7 хиляди души. Не сме коментирали с момчетата евроквалификациите между България и Италия. Не са показали някакво отношение. От нашия състав национали са Алесандро Читадини и Стефано Манчинели. Никой не е подхвърлял нещо”, отговаря Ицо на въпрос дали има различно отношение след като Италия остана зад борда в битката за Евро 2009.
 
Захариев не крие, че голямата му мечтае е един ден да играе в НБА и с охота разкрива, че любимият му баскетболист е Трейси Макгрейди. „Сега съм се концентрирал върху клубния тим”, заявява Христо, въпреки че наскоро един от най-популярните американски интернет сайтове, който се занимава с проучване на млади таланти и евентуални кандидати за НБА Драфта спрягаше усилено и неговото име.
„Може и да се случи”, вмъква майка му Милена и споделя, че Ицо има покана от мениджърите следващото лято да отиде за 10 дни в Щатите.
 
Всъщност вече 18-годишният играч получава безрезервната подкрепа на семейството си и на приятелката си Надя Убчева, която пък е състезателка по тенис на маса. „Знам, че това е голяма възможност за изява за него и шанс, който не трябва да се пропуска. Разбира се, че го подкрепям. Само да внимава с фенките”, подхвърля на шега Надя.
Христо пък добавя, че се надява да завърже контакти в Италия и да се приспособи бързо, а трябва и да наблегне на уроците по италиански. Приятелите в България му липсват, а в Болоня е най-близък с един от съотборниците си при юношите.
 
Колкото до мъжкия национален отбор Захариев, който тази година попадна в разширения състав на Пини Гершон споделя: „Не бях много дълго време с мъжкия национален тим тази година, но наистина се надявам да попадна в състава за Европейското. Мисля, че България има потенциал за нещо повече догодина.”