Спас Натов: Децата трябва да се забавляват в началото
06-07-2010 09:13 | viasport.bg
Спас Натов няма нужда от представяне за любителите на спорта и все пак за по-малките ще отбележим, че е бивш национален състезател по баскетбол. Започва кариерата си в родния Пазарджик. Играл е за Славия, ЦСКА и Черно море (Варна). 2000-2001 година бе в италианския Бибоп Карире. За кратко бе старши треньор на мъжкия отбор на Черно море, а сега работи с подрастващите в клуба. Участник е в европейските първенства по баскетбол в Рим през 1991 г. и Берлин през 1993 г., където беше капитан на националния ни отбор с треньор Симеон Варчев.
Г-н Натов, в момента сте треньор на подрастващи в баскетболен клуб Евроинс Черно море. Това ново предизвикателство ли е за вас?
В детско-юношеската школа на Черно море аз съм най-новият в треньорския състав. Има хора, които работят от доста време и са с много по-голям опит от мен с подрастващите. Аз сега навлизам и все още се уча да тренирам малките.
По-трудно ли е да се работи с деца?
Не бих казал, че е по-трудно, просто навсякъде е еднакво трудно. Лесно никъде няма.
Вие кои възрасти водите?
Момчета, родени през 2000-ата и 2002 г. При нас започват като първокласници, така че моите възпитаници би трябвало да са не първите, а на вторите си крачки в баскетбола.
Колко деца тренирате?
Започнах с много деца, но постепенно доста отпаднаха. Причините са различни – на някои им идваха повече натоварванията в нашия спорт, други пък се влюбват… Тези, които в момента са трети за четвърти клас и тренират при мен, са около 40. От тях имам един отбор, с който се класирахме за републиканското този сезон (бел.ред. – тимът стана 8-и на финалите при 10-годишните).
Имате ли в клуба специален метод за селекция или всяко дете е добре дошло в залата?
Селекцията е един отворен процес, който започва от първи клас и продължава до 5-и, 6-и, 8-ми клас – зависи кога ще намерим подходящите деца. За мен най-важното е да намерим задължително талантливите деца, пък и ако са високи – това ще е бонус.
Като цяло детско-юношеската школа на Черно море е една от най-добре развиващите се.
На какво се дължи това, според вас?
Всичко е плод на много работа – на друго не го отдавам. Имаме отбори във всички възрасти и постоянно децата са на финали. И когато сме добре, другите искат да се сравняват по нас.
Забелязва ли се засилване на интереса към баскетбола след някой успех на тим отклубната школа?
Разбира се. При децата от възрастта, която водя, това е много важно – да участваме в колкото се може повече мачове. Емоциите са невероятни – и при победа, и при загуба. Ние преживяваме всеки кош.
През лятото сигурно е по-трудно да се осъществява нормален тренировъчен процес….
И аз така си мислех, но се оказа обратното. Всички деца са тук и над 25 идват редовно на тренировки.
Предвиждате ли някакви лагери за вашия тим?
Децата са твърде малки за такова нещо. Бях с тях на финалите на републиканското и се убедих в това. Може би от догодина ще започнем да правим подобни прояви.
Какво е отношението на родителите към тренировъчния процес? Те осъзнават ли, че децата им трябва редовно да посещават заниманията?
Смятам, че в тази ранна възраст и за децата, и за техните родители баскетболът е по-скоро забавление, а не спорт. А и аз мисля, че е по-важно сега да се забавляват и да обикнат нашия спорт. Има време за всичко.
Г-н Натов, в момента сте треньор на подрастващи в баскетболен клуб Евроинс Черно море. Това ново предизвикателство ли е за вас?
В детско-юношеската школа на Черно море аз съм най-новият в треньорския състав. Има хора, които работят от доста време и са с много по-голям опит от мен с подрастващите. Аз сега навлизам и все още се уча да тренирам малките.
По-трудно ли е да се работи с деца?
Не бих казал, че е по-трудно, просто навсякъде е еднакво трудно. Лесно никъде няма.
Вие кои възрасти водите?
Момчета, родени през 2000-ата и 2002 г. При нас започват като първокласници, така че моите възпитаници би трябвало да са не първите, а на вторите си крачки в баскетбола.
Колко деца тренирате?
Започнах с много деца, но постепенно доста отпаднаха. Причините са различни – на някои им идваха повече натоварванията в нашия спорт, други пък се влюбват… Тези, които в момента са трети за четвърти клас и тренират при мен, са около 40. От тях имам един отбор, с който се класирахме за републиканското този сезон (бел.ред. – тимът стана 8-и на финалите при 10-годишните).
Имате ли в клуба специален метод за селекция или всяко дете е добре дошло в залата?
Селекцията е един отворен процес, който започва от първи клас и продължава до 5-и, 6-и, 8-ми клас – зависи кога ще намерим подходящите деца. За мен най-важното е да намерим задължително талантливите деца, пък и ако са високи – това ще е бонус.
Като цяло детско-юношеската школа на Черно море е една от най-добре развиващите се.
На какво се дължи това, според вас?
Всичко е плод на много работа – на друго не го отдавам. Имаме отбори във всички възрасти и постоянно децата са на финали. И когато сме добре, другите искат да се сравняват по нас.
Забелязва ли се засилване на интереса към баскетбола след някой успех на тим отклубната школа?
Разбира се. При децата от възрастта, която водя, това е много важно – да участваме в колкото се може повече мачове. Емоциите са невероятни – и при победа, и при загуба. Ние преживяваме всеки кош.
През лятото сигурно е по-трудно да се осъществява нормален тренировъчен процес….
И аз така си мислех, но се оказа обратното. Всички деца са тук и над 25 идват редовно на тренировки.
Предвиждате ли някакви лагери за вашия тим?
Децата са твърде малки за такова нещо. Бях с тях на финалите на републиканското и се убедих в това. Може би от догодина ще започнем да правим подобни прояви.
Какво е отношението на родителите към тренировъчния процес? Те осъзнават ли, че децата им трябва редовно да посещават заниманията?
Смятам, че в тази ранна възраст и за децата, и за техните родители баскетболът е по-скоро забавление, а не спорт. А и аз мисля, че е по-важно сега да се забавляват и да обикнат нашия спорт. Има време за всичко.
Коментари
Програма | Баскетболни резултати |