Галин Стоянов: Децата трябва да се влюбят в баскетбола

Галин Стоянов е треньор от школата на Евроинс Черно море. Той има редица успехи с отборите на клуба при подрастващите, а през тимовете, водени от него, са преминали доста професионални играчи. Последният успех на Стоянов, известен като Патрик, и неговият тим е спечелването на златните медали при кадетите миналото лято, като отборът завърши непобеден през целия сезон. След това пък той беше помощник-треньор в националния отбор за кадети (16). През този сезон той води отбора на Евроинс Черно море (18), който получава шанс за изява в мъжката А група. Галин Стоянов запознава читателите на BGbasket.com с някои от най-важните и интересни подробности около работата с подрастващи.

За предпоставките и създаването на детско-юношеска школа:

“На първо място е желанието изобщо да има пирамида. Много е хубаво да има представителен тим, но това е лицето на клуба пред обществото. Дейността на един клуб обаче се състои от две части – социална дейност и развитие на високо спортно майсторство. Именно социалната дейност е ангажирането на деца да спортуват като цяло. Аз не смятам, че в училище нещата са розови, даже са доста проблематични. Вече стана така, конкретно за баскетбола, че клубът дава физическото възпитание на децата. Ангажиментът не може да бъде към малък брой деца, особено за един град с население над 100 хиляди души. Трябва да бъдат обхванати възможно най-много деца, защото колкото по-широка е основата на пирамидата, толкова по-голям шанс има да се попадне на някой, който ще стане професионалист. Селекцията, както и желанието на един клуб да се занимава с подрастващи, са в основата на създаването на баскетболна школа. Следващото важно нещо е да има хора, които да се ангажират с подготовката на децата.”

За първите стъпки в залата и мотивацията на децата да играят баскетбол:

“Естествено, че има значение кога едно дете е отишло за първи път в залата, но най-важното нещо е то да се „запали”, да се влюби в играта. Ролята и на спорта и на треньора, е много голяма. Трудно едно дете може да се заинтригува от спорт, който не е атрактивен. Баскетболът обаче е много зрелищен спорт и старанието ни е да изглежда интересен и забавен. Треньорът е човекът, който трябва да накара децата да не спират да говорят за това, което са преживели на игрището.

За постигане на нещо желано и дадени резултати в България най-добре е познат един метод и това е този на наказанието. В интерес на истината обаче наказанието не е много успешен начин. Понякога трябва да убедиш едно дете, че нещо е правилно, което отнема доста повече време и старание. Това обаче е по-благородният и човешки начин за общуване. Допреди 20 години е имало доста по-строг начин на комуникация и сега вярваме, че той е успешен и до днес. Интернет и телевизията обаче са прозорец към света и това, което преди е било вариант за действие, вече не е точно така. Най-добре е всичко да става с внимание, с добра дума, вместо по начина, който сме свикнали, че е най-лесен – с наказание. Модерният начин на общуване вече не е този.

По света децата започват да се занимават още, когато са на 5-6 години. Аз имам своя теория и това е, че един човек трябва да се развива във всички посоки. Това се свързва с ориентирането към няколко спорта. Всеки спорт, който може да те обогати физически и емоционално, е полезен. Естествено, идва един момент, в който един от всички спортове надделява и той започва да се развива повече, но е добре да се практикуват и други. Много от най-добрите баскетболисти в света в момента са участвали в няколко отбора не само в гимназията, но и в колежа и са били пред дилема в драфта за кой спорт да се включат. Винаги е по-добре човек да премине през няколко спорта, поне това е моята философия.”

За развитието на физически и тактически баскетболни качества у подрастващите:

“Физиологическото израстването на едно дете преминава през различни етапи, и съответно различна степен на натоварване. Някъде предпочитат двуразови тренировки, други пък наблягат на по-интензивна едноразова тренировка, която е и по-продължителна. В България трудно може да се направи двуразова тренировка по начина, по който му се иска на треньора. Причините за това са наличието на първа и втора смяна в училище, както и материалната база и липсата на зали за тренировки. Трябва да се открие най-добрата компилация между това децата да ходят на училище и да тренират. Докато в по-ранна възраст – около 12 години, 7-8 тренировки на седмица са достатъчни, впоследствие нещата се променят – стига се до 10 тренировки седмично. Има и няколко вида тренировки – понякога двуразова тренировка се състои от едно едночасово и едно двучасово занимание. Може обаче да има и две тренировки по час и половина. Всичко зависи от нивото на състезателите, както и тяхната възраст – колкото по-големи са те, натоварването ще се промени, обемът на тренировките ще се повиши. Това обаче става трудно, когато трябва да се съобрази с училище. Най-лесно е, когато децата са в спортно училище, защото тогава нещата са ясни по отношение на тренировките. У нас обаче това също се постига трудно. В САЩ например учениците тренират, когато са на училище - веднъж преди началото на часовете, и веднъж следобед. Тази система обаче е малко по-различна от европейската, като всяка от тях има своите положителни и отрицателни страни.

Много често в България много от хората, които се занимават с треньорство, включително и аз, първо са станали треньори и след това са започнали да учат. Това поставя малко объркване и като цяло винаги представлява проблем в доброто и вярното трениране. Естествено, когато човек има желание, винаги намира правилната формула. Индивидуалната тактика на играча е това, което той трябва да си мисли да направи, когато е с топка и без топка, в атака и защита. Тези насоки трябва да се подсказват на децата още в много ранна възраст. Ако това се забави, детето сформира свои идеи и когато има набор от някакви технически умения, то започва да прави неща, които му идват отвътре. Така има шанс то да изгради грешен навик и дори да е много талантливо, то ще е объркано откъм идеи. Треньорът обаче е там и не трябва да допуска това да се случи. Той трябва да подсказва, да дава идеи на детето за действие в различните ситуации и да започне да оформя сравнително правилни навици. Едно дете в четвърти или пети клас може много ясно да разбере какво значи да подадеш и да пресечеш към коша. Въпросът не е дали ще го направи перфектно, важното е идеите да бъдат верни. Впоследствие тези неща се превръщат в основни принципи на баскетбола и оттам нататък всяка една тактическа постройка на играта става елементарна. Когато един състезател на 15 години е научил всеки един принцип на баскетбола и всяка логическа последователност, за него комбинацията е просто низ от елементарни действия. Когато един състезател познава принципите на баскетбола още от дете, след това той само ги усъвършенства и нещата стават по съвсем естествен път.”