Опитът бе ключът до Файнъл 4 в тазгодишния March Madness

Полякът Карновски е един от най-опитите играчи в тазгодишният Файнъл 4

31-03-2017 15:12 | Mike Lopresti, ncaa.com

Ясни са участниците във Файнъл 4 на March Madness. Ето и двойкитеза полуфиналте:

Южна Каролина (26-10) - Гонзага (36-1)

Орегон (33-5) - Северна Каролина (31-7)

Нека започнем с Южна Каролина.

Първото име, което изниква, е на гарда Синдариус Торнуел, който отбеляза в последния мач 26 точки и бе основната причина неговият тим да стигне до там. Ветеранът ще изиграе 132-рия си мач в събота и своя 132-ри като титуляр за Южна Каролна. Когато той не е на линия, се появява другият гард Дюан Нотис, който пък излиза за своя 138-ми мач в колежанския му път.

"Преминахме през много трудности и знам, че не трябва да приемаме нищо за даденост. Това не е просто ден, в който не отиваш на училище, а на Файнъл 4. Трябва да работиш много за него. Знам, че този, който със сигурност не приема и една втора за даденост е Крис Силва, който изостави семейството си в Aфрика, за да предприеме рисковано баскетболно начинание в САЩ. Съвсем скоро той наистина разбра какво е Файнъл 4 - първите 16 години от неговия живот. Сега семейството му е зад гърба му и той им благодари. "Казват ми, че правя нещо страхотно.", споделя Силва. Те ме виждат като един горд гражданин. Надявам се майка ми и баща ми наистина да се гордеят с мен, въпреки че нямах възможност все още да говоря с тях."

"Тренирах много чуждестранни студенти и разбирам тяхното преживяване тук. Това, през което премина и моето семейство.", казва треньорът - 51-годишният специалист Франк Мартин. В този момент споменава тихомълком Коледа, която е най-тежкото време за такива днес. "Никой обаче не казва това тук."

Media whirlwind. #FinalFour #ForeverToThee pic.twitter.com/q5fW3lDsK6
— Gamecock MBB (@GamecockMBB) March 30, 2017

Нека преминем през съблекалнята на Гонзага, който стигна до първо участие във Файнъл 4 на NCAA в своята история. В отбора им има една цяла планета - полякът Пжемек Карновски, който завършва тази година. Той вече постави рекорд в колежанското първенство с цели 136 победи - повече от всеки друг в историята на NCAA. Карновски разказва историята за момента, в който получил у дома в Полша повиквателна от Гонзана. "Мислех, че това е град във Вашингтон, окръг Колумбия, купих си голяма карта на САЩ, за да видя всички университети, които ме искаха. След 20 минути търсене с моите родители, влязох в интернет и намерих, че Гонзага всъщност не е град, и всъщност не е във Вашингтон, окръг Колумбия. След 20 минути намерихме къде всъщност е. Не срещнахме трудност в намирането на другите училища."

Първият път, в който той вижда какво е Фйанъл 4, е през 2007,когато гледа Флорида. "Мачът беше в 2,3 часа през нощта. Родителите ми казваха да си лягам, но аз се опитвах да намеря някакви линкове в интернет. Гледах в моята стая и се надявах родителите ми да са заспали."

Днес Карновски разбира, че Полската национална телевизия е решила да предава полуфиналния му мач в страната заради него. Всеки тук има голяма база фенове, но той има зад гърба си една цяла страна, която го гледа.

They′re here for all Zags! #FinalFour #UnitedWeZag pic.twitter.com/Vv9zs49KiS
— NCAA March Madness (@marchmadness) March 30, 2017

Орегон е на Файнъл 4 за първи път от далечната 1939 година, след като отказа фаворита Канзас. Първото име - Тайлър Дорси? Не. Най-горещият играч на първенството от тази страна е Торнуел. Джордан Бел и Дилън Брукс? Играчи, които са били там винаги. Дори не мисля за Дайлън Енис, за който това е трети университет и трета часова зона, която сменя, откакто играе в колежа. Той премина от Райс към Виланова до Орегон. На 25 е и играе своя 6-ти сезон. В момента в НБА има играчи, които са играли поне в два отбора в НБА.

"Сигурен съм, че всеки изживява по различен начин това преживяване и има своите спадове и върхове в баскетболната кариера. Но лично аз чувстам, че това означава за мен повече от всеки ден. Правя го 6 години и най-сетне приключи. Дали ще завърши зле, или добре, моето пътуване е нещо, което не може да опишеш в книга. Мечтите никога не умират." казва Дилън, който може да е на 25, но е почивал само 11 минути в четири мача от March Madness.

The road ends here. Always us. #GoDucks pic.twitter.com/TxVWr3H0JF
— GoDucks (@GoDucks) March 30, 2017

Миналата година той гледаше със своите съотборници от Орегон, стария си тим Виланова, който стана шампион. "Чувствах се странно. Поздравих ги и все още се чувам с тях. Взех решението да напусна и всичко проработи и за мен,и за тях. Някои медии ме изкараха най-нещастният играч в света, но не е така. Сега е моят последен шанс."

Северна Каролина. Последна година там е Айзея Хикс. Вероятно той не е най-известния титуляр на Тар Хилс, но в събота ще бъде неговият 150-ти мач. Само един играч в историята на университета има повече мачове - Дион Томпсън.

"Лудост е да мисля за това", казва Хикс. "Достатъчен късметлия бях, да не пропусна нито един мач. Всичко се дължи на това, че бях здрав и се опитвах да стигна далеч в турнира." Хикс израства не далече от Чейпъл Хил, идеализирайки Тар Хилс. В медийна брошура той казва, че една от мечтите му е да се върне назад във време и да гледа кошът на Майкъл Джордан през 1982 година, с който той печели шампионата. Но сега той може да спечели своя собствен и говори за това как Хилс се е сработил толкова години заедно - Северна Каролина не е имала играч в НБА от 2011 година и това е неговият последния шанс.

"Защо да не оставя всичко там? Защо да не играя сякаш е последният път. Дори като първокурсник ти не си казваш "О, имам още много години" и после не играеш на 100%.

Coach Williams goes over the Thought of the Day at today′s practice at the #FinalFour #GetIntoIt pic.twitter.com/blCgwPRnd9
— Carolina Basketball (@UNC_Basketball) March 30, 2017

Безнадеждно е. Това не е Файнъл 4 за тези, които имат шанс да отидат в НБА. Той е за 25-годишният състезател, играещ 6 години в колежа, ветеранът от Полша, възползващият се от своя шанс от брега на Африка или съблекалнята на Северна Каролина, пълна с млади момчета, които днес са още по-непоколебими заради това, което им се случи миналата година.

Ето нещо, което каза Мартин: "Ако можех да тренирам играч, който има възможност да отиде в НБА, щях да бъде повече от щастлив. Защото си за твоя отбор, имаш шанс да бъде наистина добър. Но има разлика. Абсолвенти, Вие живеехте заедно, Вие израснахте заедно...Знам, че съм напълно различен на 22, отколкото на 18."

Спомняте ли си годината, в която бяхме първокурсници. Всъщност, имаше една купчина играчи, правеща страхотни неща, удивлявайки публиката и скаутите в НБА. Но никой от тях сега не е тук...

Харесайте BGbasket.com във Facebook