Любов отвъд границите на светлинното табло

(сн. balkan-basket.com)

08-06-2022 12:50 | Райко Стоянов

Броени часове след победата на Балкан срещу Рилски спортист снощи в третия мач от финалната серия в НБЛ, на редакционния имейл на BGbasket.com получихме коментар за двубоя, озаглавен „Любов отвъд границите на светлинното табло“. Негов автор е Райко Стоянов. Той е завършил педагогика на обучението по физическо възпитание, след това магистърска програма по спортна журналистика. Преди време е работил като журналист, а в момента е в сферата на предлагането на спортни услуги, като поддържа и две фейсбук страници със спортна насоченост.

Публикуваме коментара му без редакторска намеса:

Вторник е, поредна, лятна делнична вечер в средата на работната седмица. Времето е приятно – топло, но не чак горещо. В този ден бури, сякаш няма, за радост. Нищо кой знае какво необичайно не се случва…

Но улиците на цял един град, макар и мъничък, са пусти, притихнали. Затишие пред поредната унищожителна буря? Дано не! По-скоро затишие пред (шестата) баскетболна буря!

Играе се третият мач от финалната серия в Националната баскетболна лига между домакините от Балкан Ботевград и Рилски спортист (Самоков), а всички са или пред телевизорите по домовете си, или пред залата, за да предадат своите огромни емоции, вяра и енергия на любимия си клуб. Защо пред залата? Заради наказание на „зелено-белия“ клуб, който се налага да играе пред празни трибуни. И това в най-важните двубои за сезона!

В тези около два часа, градът бе Балкан и Балкан бе градът. Дори срещата да се играеше в средата на зимата, пак всичко щеше да бъде зелено, просто поради факта, че няма друго населено място в страната, в което един спортен отбор да значи толкова много за неговите жители, от най-малките, до тези на преклонна възраст. Дори за неродени в Ботевград хора, но докоснали се по някаква причина до тази магия, баскетболният Балкан се превръща в нещо специално.

И, в крайна сметка, точно когато отборът на треньора Небойша Видич е на паркета без своята огромна и обичайна опора в секторите на зелено-бялата „Арена Ботевград“ – привържениците, точно тогава този колектив демонстрира най-силната си продукция от много време насам и буквално прегазва своя силен опонент. Успех с цели 23 точки разлика (88:65)! С което балканци вече водят с 2:1 победи във финалната серия и са само на един триумф по-близо до шестата си титла от родното първенство в своята богата история. Толкова близо, дори опасно близо, тъй като 2:1 още не е готово 3:1 или 3:2.

Сега е обаче поредният ключов момент, първо за Видич, който да накара окрилените си състезатели да останат фокусирани, поне докато капитанът Димитър Димитров не вдигне шампионския трофей в ръцете си, после и за самите фенове, които тръпнейки в голямо очакване за заветната цел, малко да притихнат, да останат здраво стъпили на земята, за да може да отскочат победоносно още по-високо при успешен завършек на серията, която серия още не е приключила и има никак не малко до края ѝ. Летейки отсега нависоко, падането може да бъде по-болезнено.

Едно е ясно и хората в Ботевград са го доказали, баскетболният клуб за тях е над всичко, където и когато този отбор да играе, както и да се представя. Резултатите са само повод за моментна емоция – положителна или не, затова представяме тези редове преди края на финалната серия, защото любовта на феновете към Балкан е отвъд победите и пораженията.

Доказано е във времето, така е било и несъмнено така ще остане. И каквито и цифри да светят на светлинното табло след края на мачовете, градът пак ще бъде зелен, дрибълът на топката в паркета ще бъде ритъмът на ботевградските сърца, това е животът на този град, обичащ отбора си като никой друг в страната.

Харесайте BGbasket.com във Facebook