Хаджисотиров: 11 години ми се струват като миг, в някакъв етап нещата се изчерпват

Бившият старши треньор на Рилски спортист Людмил Хаджисотиров призна, че още преди месеци е взел решението да се раздели с тима след края на сезона. Какви са мотивите, каква е равносметката му за годините в клуба, какво не достигна за спечелването на титлата и какви са бъдещите му планове, сподели наставникът на пресконференция днес:

„11 години са страшно много време в един клуб и изобщо на едно място, от които 7 са като старши треньор. Рядко се случва в Европа, за което съм благодарен. Сега, като съм в София, и погледно назад, целият период ми се струва като един миг. В социалните мрежи изразих благодарност към всички, с които сме работили във времето и са ми дали този шанс.

Бях си наумил и взел решение за мен още преди няколко месеца, че независимо дали станем шампиони или не постигнем целта си, това ще ми бъде последната година в Рилски спортист. Смятам, че в някакъв етап се изчерпват нещата и просто човек има нужда от презареждане, за да може да се качи на следващото стъпало. Някъде четох, че тези периоди са точно на 7 години, при мен е случайност в случая. Просто така бях взел решение за себе си.

Много години поред ми се събраха и като състезател лятото с национални отбори, сега и 11 години в Рилски спортист и имам нужда от малко почивка. След това смятам да ходя по семинари чисто индивидуално да си подобря уменията и качествата, да посетя някои отбори в Европа, за да проследя подготовката им – чисто баскетболно специфични треньорски неща, които са ми интересни. Естествено, след това ще видим и какви възможности ще се появят. Кога ще е това – нямам представа.

Казах и след сезона, и лично съм казал и на Любо Киров, който ми беше помощник и натрупа сериозен опит през годините, че е готов за следващата стъпка в кариерата си. Имаше мачове, в които бях болен и ги пропуснах. Той ги водеше и мисля, че нямаше загуба в тях. Вече какво ще се случи, вече нямам представа. Това вече е решение на ръководството на Рилски спортист.

Людмил Хаджисотиров: Време е български треньор да излезе в чужбина

Наистина ние последните 2-3 година печелим редовния сезон всяка година. Успяхме да спечелим и Купата, и Суперкупата, имахме много силни представяния, но за съжаление въпреки че беше дебют за Рилски спортист да стигне финал в НБЛ, при това в две поредни години, не успяхме да спечелим титлата, която е била основна цел.

Конкретно тази година имаше няколко неща, които не ни стигнаха. Сигурно е имало някои наши грешки – на треньорите, играчите или цялостно, както и подобрения, които е трябвало да се направят в селекцията. Но това го има във всеки отбор. Ние играхме силно през редовния сезон и започнахме много добре годината.

Знаете, че има правило, което разрешава в рамките на трансферния период отборите да се подсилват и доста от тях избират стратегията да има допълнителна селекция. Ние решихме, че ще продължим с отбора и състава, който имахме, което от една страна е правилно и добре в морален план спрямо състезателите, с които сме се трудили цяла година. От друга страна липсата на добавяне на качествени състезатели дава своето влияние чисто върху резултатите на един отбор. За мен това е подобно на едно състезание с коли, в което ти се състезаваш и си пред останалите, но в един момент другите коли се подсилват и чипират двигателите с още много конски сили, като постепенно те настигат и задминават в някаква ситуация. Дали е правилно или не като селекцията – резултатите го показват. Дали е морално или не – щом го позволява правилникът и доста отбори го правят, значи това е част от играта. Помогна доста и на Балкан, който стана шампион с добавянето на двамата състезатели (б.р. Пол Джаксън и Денг Адел), както и при ЦСКА. Това беше едната част.

Людмил Хаджисотиров: Против съм промяната на правилото за българите на терена

Ние като отбор и президентът Петър Георгиев коментирахме съдийството конкретно в един мач. Не искам да говоря цялостно, но това е нещо, което се случи в четвъртия мач с Бургас и след това казах, както и като спокойно изгледах мача, че можехме да имаме претенции. Това повлия да не се играе пети мач. Кой щеше да се класира за финал, никой не може да го гарантира. Черноморец също направи много силен сезон и беше труден противник. И като треньор, и хората в баскетбола имаме претенции основно към това.

Полагаме много усилия като треньори и играчи и работим изключително много за усъвършенстването си, това трябва да се случва по същия начин с нивото на съдийството, за да може да кореспондира. Също, когато някой прави грешки, както нас ни глобяват и ни наказват и това се публикува навсякъде, по същия начин да се търси отговорност от въпросните съдии, за да може да има по-голямо напрежение върху тях и да вършат работата си по възможно най-добрия начин. Иначе има една безтегловност, липса на отговорност и те знаят, че дори да има някакви грешки, няма да е голям проблем, защото наказанието е дребно, не се публикува и реално керванът си върви, а кучетата си лаят.

Календарът е направен по интересен начин, защото имаш турнир за Купата, който е по време на сезона, но е нещо съвсем различно и в друг формат. Имаш редовен сезон и плейофи, където се играе в серии. Там рядко по-слабият може да победи, въпреки че се случва, когато някой е афектиран от контузии и има по-големи сътресения. Но наистина с това правило донякъде се омаловажава и обезсмисля, ако положиш целогодишен труд в спечелването на редовния сезон, както при нас се случи. Реално редовният сезон ти дава домакинско преимущество за плейофите, но мисля, че малко отбори имат наистина такова. Със сигурност се сещам за Балкан Ботевград, който е със силни традиции. Иначе с възможността да правиш допълнителна селекция и в рамките на трансферния прозорец, добавяйки силни попълнения, до голяма степен изяжда това домакинско предимство.

Относно европейските турнири българските отбори сме в много непечеливша позиция, защото с бюджет Х можеш да станеш шампион в България, но той е недостатъчен за повечето отбори, дори да могат да излязат от групите в европейски турнири. Преди години Лукойл беше единственият отбор с възможност за тип европейска селекция. После те също влязоха в това междинно положение да имат доста голям бюджет за България, който обаче е нисък за европейските турнири. Вече каква е идеята и стратегията за развитие за мен се губи точно в този момент.

Преди да стане треньор, човек се учи, чете, знае доста неща и си мислиш, че си готов, но когато станеш на тази длъжност, с опита научаваш колко неща не знаеш. Също така се мъчиш да се приспособяваш към различните ситуации, защото има много психология в менажирането на 12 характера, повечето от които са с голямо его и състезателен дух, помогнали им да стигнат на добро професионално ниво. Имало е кризисни ситуации абсолютно всяка година в отбора, независимо дали сме били само с 2 загуби или повече, и се е налагало да правя компромиси, за да може отборът да върви напред и да няма допълнителни проблеми. За някои от тях съжалявам, за други не, защото са помогнали Рилски спортист да бъде по-добър отбор и да има по-добри резултати. За мен най-важното е човек да има принципи и ценностна система и да не пристъпва дадена граница, дори с цената на това отборът да не пристъпва дадена цел или резултат."