Константин Папазов: Ние нямаме отношение по простата причина, че нямаме вариант за четирима чужденци

Президентът на Левски Константин Папазов сподели мнението си относно искането на някои клубове за увеличаване на броя на чужденците в НБЛ, как това би повлияло на българските състезатели и на мъжкия национален отбор. Ето какво каза той пред BGbasket.com:

"Със сигурност ние нямаме отношение по простата причина, че нямаме вариант за четирима чужденци. Имаме двама, ако не успеем да привлечем някой от българите, които има на пазара, максимум бихме имали в Левски трима. Има много за и против. В по-малките клубове има негодувание, защото класните български играчи не са толкова много, за да могат във всеки отбор да има по двама-трима. По този начин по-малките отбори са ограничени от възможността да имат много добри български баскетболисти. Оттам идва проблемът.

Ние сме гласували в лигата опция, която да бъдат четирима, но категорично да се запази правилото да няма повече от петима чужденци в тима. Това значи да има седем гарантирани места за българи. Ако се одобри предложението, това значи, че трябва да има 84 картотекирани българи в съставите на НБЛ. Според мен това не е толкова лесно постижимо и трябва да взимат пример от нас, където млади момчета, които показват потенциал и считам, че имат бъдеще, дори да бъде малко рисковано по-рано да бъдат вкарани в мъжките отбори, няма нищо страшно. В Националната баскетболна лига не ги виждат по-младите, така че за тях е много положително.

Безспорен факт е, че вече чужденците носят по-голяма атрактивност. Във всички случаи, когато се въведе това правило преди 4-5 години, нещата се случиха добре и реално българският национален отбор се класира за Европейско първенство.

От друга страна смятам, въпреки че чужденците са по-атрактивни, интересът на зрителите до голяма степен е свързан и с това да се гледат местните момчета, да гледат своите деца. Трябва да сме обективни, че и Левски, и Варна прибегнахме към своите юноши най-вече, защото имахме проблеми и нямахме възможности. В нашия случай това даде много добър резултат. Просто имахме късмет. Едни момчета, които една година по-рано или две дори от реалната възможност да бъдат селектирани от мъжките отбори, попаднаха в Левски. Като теглим чертата това е най-положителното нещо, както и Купата - това остава един огромен успех, имайки предвид състава, който бяхме. Но аз казвам, че най-големият успех е, че това при шест млади състезатели на Левски, които все още бяха в юношеска възраст, тренираха и играха в отбора. 

Никой не може да каже категорично как това предложение би повлияло на националния отбор. Истината е, че в края на краищата нито един отбор, който привлече по петима чужденци, не може да направи повече от 120-130 отборни минути. Тези състави, които са с петима чужденци, ще бъдат и с най-добрите българи в техните отбори. Така че няма да бъде драма, въпросът е принципен. Наистина има аргументи, трудно може да се каже еднолично и категорично дали това е само лошо или това е само хубаво. Тези отбори, които са с най-големи възможности, освен че ще имат възможност да привлекат най-добрите чужденци, ще могат да привлекат и най-добрите българи. На тази база се получава и огромно предимство.

От друга страна пък отборът на Берое, който през годините благодарение на Кифев и Минчев, докато беше в тима, преценяват и имат добри контакти с добри агенции и успяват да привлекат играчи, на които класата им надскача финансовите параметри. При тях винаги е било по-удачно привличането на чужденци.

По-трудно е да се привлекат българи, защото те не са много за огромно съжаление. Тези, които могат и тези, които имат качества, няма как да се лишиш от тях, защото каквото и да си говорим, чужденците идват и си тръгват. Могат да изкарат 2-3 години, но тези, които изнасят през годините стратегията на тима, са местните играчи. А и друг е въпросът, че трябва в една конкурентна среда да могат да се борят и да печелят битките на терена.

Смятам, че няма треньор, който ако има добър български играч и горе долу с еднакви способности и да пусне да играе чужденец. Така че до голяма степен зависи и от самите играчи - колко са готови за това предизвикателство и да се борят. Някои от тях може да ги мотивира, други - да ги обремени. Това са много трудни въпроси, на които никой няма да може да даде конкретен отговор с да или не."