На някой играе ли му се баскет? Как едно пухкаво хлапе от Сърбия стана №1 в света

"На някой играе ли му се баскет..."

Този статус от несъществуващите вече профили в социалните мрежи на Никола Йокич обикаля с огромна сила интернет след първата титла в историята на Денвър. Именно сръбската суперзвезда от Сомбор изведе Нъгетс до върха в НБА, а въпросното питане е останало в архивите, след като Жокера, по онова време още едва 15-годишно хлапе, го пуска във "Фейсбук" на 7 февруари 2011 година.

На 13 юни 2023 година същото това хлапе, вече на 28-годишна възраст, собственоръчно затвърди ореола си на най-добрият баскетболист в света в момента.

Никола Йокич от сръбското градче Сомбор е абсолютната суперзвезда на НБА. Сръбският майстор бе с основна роля за историческия триумф на Денвър, а фактите просто потвърждават това. Той стана първият играч в историята на Лигата, който завършва плейофите на даден сезон като №1 по точки, борби и асистенции сред всички свои колеги.

Освен това се нареди до колос като Уилт Чембърлейн, който единствено е успявал да завърши елиминационната фаза на даден сезон с повече комбинирани точки, борби и асистенции от Никола (52.9 за Йокич този сезон срещу 59.9 за Уилт през 1967 година).

Историята на Никола изглежда като изкарана от филмова продукция, но всъщност е истина и само истина.

Феновете, които следят НБА по-детайлно през годините, със сигурност са виждали снимките от детските години на Йокич, в които той е едно пухкаво детенце. Самият играч разказва, че преди да подпише с Денвър, спазването на режим е било нещо напълно чуждо за него.

А какъв играч е само той! Наистина специален, като за това разказва и неговият агент Мишко Ражнятович, за чието влияние ако трябва да направим асоциация с футболния свят, би било логично да го сравним с Мино Райола. Всички топ европейски играчи, а и доста от НБА, са представяни от агенцията на Мишко, "БеоБаскет", която прави едно-единствено изключение през всичките си години на работа, стане ли дума за привличането на баскетболист в редиците си.

"Взехме го при нас на 17-годишна възраст, като и до днес той остава единственият играч, с когото подписваме, без да сме го гледали. А се занимаваме с това вече почти 30 години", разказа самият импресарио в интервю покрай финалите на НБА. Как се случва това ли? Ражнятович се връща назад във времето и споделя, че е видял статистиката на Йокич в няколко поредни мача като юноша, в които има съответно 29 точки и 26 борби, както и 30 точки и 37 борби. Тогава звъни на един от скаутите си и го пита за въпросния играч, но той не знае нищо за него.

"Бях изненадан, защото сме наясно с всички таланти, започвайки още от 10-годишните. Трябваше да разберем дали не взима толкова борби, просто защото е много по-голям и силен от останалите си съперници. След кратко проучване получих обаждане от скаута, който ми каза - "Не е особено силен, напротив, даже е малко по-тежък, отколкото трябва, но пък е много хитър и талантлив", добавя още Мишко. Но агенцията подписва с Йокич и останалото е история.

Самият Йокич също е наясно с етикетите, които са му лепнати, когато Нъгетс го взимат под №41 в Драфта през 2015 година. Всъщност, никой не вижда в живото телевизионно предаване как Денвър се спират именно на него, защото в онзи момент от традиционната церемония върви реклама на ресторант за бързо хранене.

Kогато поема към Щатите, бъдещата сръбска суперзвезда трябва да се отърве от вредните навици, които са му донесли етикета "дебел". И най-вече да хвърли на боклука огромната си любов към газираните напитки.

Сам признава, че е пиел по около три литра кока-кола всеки ден, но добавя, че е изпил последната си чаша на първия полет към Денвър.

"Никой не вярваше на дебелото момче. Но изглежда сякаш нещата се получиха. Не залагайте срещу дебелото момче", заяви с усмивка Йокич в едно от интервютата си след триумфа с 4-1 над Маями във финалите на Лигата.

И твърдението му е изцяло валидно. Във финалите той имаше средни показатели от 27.8 точки, 14.5 борби и 11.8 асистенции. Доста добро представяне за "дебелак", нали?

С невероятния си баскетболен интелект сръбската звезда на Денвър печели на своя страна и неутралните запалянковци. 211-сантиметровият център не блести с физическите данни на убийствен атлет, но компенсира с фантастичен поглед на играта и винаги знае къде са съотборниците му и как да ги намери.

Нещо, което е все по-рядко срещано в модерния баскетбол, където физиката е все повече и повече на преден план.

Освен това сърбинът не попада в категорията типична суперзезда. В началото споменахме за негов пост в социалните мрежи, но това е много назад в миналото. Самият играч споделя, че няма профили там, защото за него това е загуба на време.

Пълен контраст с множество негови колеги, които разполагат с десетки милиони последователи и не пропускат да ги информират за това какво правят ежедневно.

След триумфа пък шоуто на татко Никола бе откраднато от малката му дъщеря Огньена, която се превърна в абсолютната звезда на празненствата и обективите я следяха непрестанно.

Именно отдадеността му към семейството и привързаността към така любимите коне, които са страстта му от ранна детска възраст, го правят различен от всички останали мултимилионери в НБА. Двете награди за MVP на редовния сезон и тази за най-добър във финалите определено не са най-важното за него.

Миналото лято той бе коронован за №1 в Лигата именно в конюшнята в родния си град.

В четвъртък в Денвър ще има шампионски парад, посветен на титлата, до която Йокич изведе местния отбор. Но за него това ще бъде просто досадно задължение, защото вече заяви, че приоритет е да се прибере вкъщи в Сомбор.

Все пак в неделя има състезание с коне.