Мечтите са безплатни

Екатерина Димитрова (снимка: ФИБА)

22-07-2007 23:18 | Валентин Ангелов

Преди седмица джакпотът в тотото мина 2 милиона лева. Пуснах си фиша с надеждата, че мога да се събудя в друг свят на другия ден. Мечтаех си, но си останах само с...мечтите. По същото време много хора си мечтаехме България да вземе медал от едно доста силно Европейско първенство за жени до 20 години, за което благодарности на БФБ, че се проведе в София. Поне с такива надежди гледахме преди началото на шампионата. След първите няколко дни обаче бързо слязохме на земята. Хората играеха баскетбол и то на високо ниво.

В най-трудна ситуация изпадна треньорското ръководство. Те трябваше да се борят със зъби и нокти да осъществят мечтите ни, а реално ние нямахме потенциал за такова действие.

Тина Димитрова и Албена Брънзова се опитаха със свръх усилия да изстискат до крайна степен това, което младите български баскетболистки могат. А то не е чак толкова много, повярвайте ми. Тина доказа за пореден път, че е добър специалист, изключителен характер. Албена пък направи първи стъпки в качеството си на треньор, като е ясно на всеки, че тя разбира от баскетбол и няма да й е трудно да се приспособи към новото поприще.
Отдавна са минали времената, в които България бе фактор в женският баскетбол на стария континент. И затова 9-то място в дивизия А си е успех, колкото и да звучи странно на някои хора. Апетитите на много от тях, а и както казах мечтите на повече от нас бяха да стане някакво чудо и влезем в борбата за разпределение на медалите. Да, но нямаме качеството да постигнем този голям успех. Ако махнем две баскетболистки от този отбор, Жаклин и Катето, и Пат Райли няма как да задържи отбора в дивизия А. Ако все пак успее да го направи, то това ще е равносилно на всяка една негова спечелена титла в НБА.

Така, че Тина и Албена не само изпълниха плана, ами класираха отбора на едно много добро за страната ни място в Европа. При това с най-младият състав от всички участници на този Евробаскет. Догодина само две състезателки напускат състава – Екатерина Димитрова и Жени Димитрова. Всички останали ще са налице, при това с година повече опит.
Не ме разбирайте погрешно, имаме добри състезателки, но за нашата черга. Стъпят ли на по-висок подиум, започват да им треперят краката и не могат да покажат какво могат. Друг е въпросът, че някои от тях не получаваха шанс в шампионат като нашия.

За съжаление първенството и без това ни е толкова слабо, че просто понякога се чудя как оцеляхме в Дивизия А за жени до 20 и за девойки до 18. Явно безпаричието в клубовете занижи женският ни баскетбол до такава степен, че зрителите във всичкия брой срещи в първенството ни едва ли ще надхвърли бройката на някой мач от шампионата на Русия, Франция или Испания.

А е факт, че с малко средства при жените може да се постигне повече. ЦСКА го потвърди през изминалия сезон. И затова нека не се учудваме, че страни като Германия, Франция и Италия ни бият, техните първенства просто са по-силни от нашето. Не по-силни, а много по-силни.

Да не говорим за Сърбия и Испания, които за трети пореден път повториха финала за подрастващите в Дивизия А това лято. Да...ами просто да оставят тези два отбора да играят на финал във всички в първенства, а останалите да се борят от трето място надолу.

При нас обаче проблема идва много по-отдолу. Имаме няколко добри школи, откъдето пръква по някое друго качествено дете. Но за съжаление това става все по-рядко явление. И да искаме медали от Европейски първенства, бих казал е много смело начинание.
А иначе ние ще си мечтаем, и за медалите, и за тотото...За съжаление към женският ни баскет, в тотото шанса да уцелим джакпота ни е малко по-голям...