Зоран Чутура за Цибона и Дражен Петрович

Зоран Чутура (вдясно) с екипа на Цибона

16-01-2008 17:05 | Euroleague.net

За да разберете значението на Цибона за баскетбола в Загреб, трябва да се обърнете към играч, роден и израсъл в хърватската столица и помогнал за спечелването на два трофея в Евролигата (тогава наричана Купа на шампионите) от този клуб в средата на 80-те. Такъв е тежкото крило Зоран Чутура, който по-късно спечели сребро на Олимпийски и игри и злато на световно първенство с великия национален отбор на Югославия от онова време. Днес Чутура е журналист, който пише за европейския баскетбол.

Докато за клубът от Загреб предстои тази вечер да бъде отличен като част от празненствата за 50-годишнината на европейските клубни турнири по баскетбол, Euroleague.net говори с него на интересни теми, като привличането на Дражен Петрович, последвалото 2-годишно господство на Цибона в Европа и това десетилетие, оказало се толкова специално за баскетболен Загреб.

Здравей, Зоран. Празненствата за "50 години баскетбол в Европа" минават и през Загреб тази седмица. Какво ще бъде чувството да видиш твоя Цибона отличен сред най-големите клубове в европейската история?

"Преди всичко, много се радвам, че името на клуба и отборите ни от онова време се помнят и 20 години по-късно. И съм наистина щастлив, че Цибона се свързва с големи постижения в европейския баскетбол."

Върни ни във времето в Загреб през 1985 г., когато за Цибона предстои финалния мач за Купата на шампионите. Какви бяха очакванията?

"Бих казал, че всичко, което доведе до този велик ден, се случи година и дори повече от година по-рано. Треньорът ни, Мирко Новосел, който наскоро (б.р. - през септември 2007 г.) бе приет в Залата на славата, започна да гради бъдещият велик отбор на Цибона в края на 70-те. Аз бях един от последните привлечени играчи към един тим, който вече имаше изградено ядро в лицето на Миховил Накич, Александър Петрович, Андро Кнего и др. По-късно Новосел доведе в отбора и вече покойния Крешо Чосич, с когото Цибона спечели първата в историята си титла на Югославия. Това беше голямото начало. В по-общ план, в Хърватия, и най-вече в Загреб - градът, в който съм роден и израсъл, и в който вероятно ще умра - първата половина на 80-те беше своеобразен период на пробуждане. Социалния живот на града се раздвижи - хубава музика и заведения, отворени до късно, събирания на хора през цялото време - всичко това беше ново. После към това се прибави и спортът. Във футбола Динамо Загреб имаше запомнящи се моменти през 80-те, а баскетболния отбор също стана част от всичко това. Такова беше настроението преди този мач през 1985. По наше време Загреб беше много по-интересен и изпълнен с живот от когато и да било преди това. Обичам да казвам, че Цибона беше част от една цяла културна вълна по това време."

Какви са спомените ти за самия мач в Атина, превърналото се после в легендарно съперничество на Цибона с Реал Мадрид и тези прочути 26 точки на Дражен Петрович през второто полувреме (от общо 36) в "Залата на мира и дружбата" в Олимпийския комплекс Фалиро?

"Най-силните ни изяви дойдоха с привличането в отбора на покойния Дражен Петрович. Предната година бяхме спечелили втората си шампионска титла на Югославия и това беше вероятно основната причина той да дойде в отбора. Мирко имаше далновидност, а Дражен беше невероятно амбициозен човек и играч. Това се превърна в неговата голяма възможност да покаже качествата си в един голям отбор, който вече беше сглобен. С него спечелихме Евролигата още в първата му година в Цибона. Вече бяхме били изненадващо Реал Мадрид цели два пъти - в Загреб и в Мадрид - и прогнозите бяха, че не може да ги бием за трети път през сезона на този финал. Но аз помня, че никой не знаеше възможностите ни в началото на онзи сезон, а с течение на времето ние се представяхме все по-добре и накрая дойде този финал. Имахме късмет, че Атина бе по-близо до Загреб, отколкото до Мадрид. Имаше много наши фенове в залата, така беше на практика като у дома. Помня също, че покойният вече Фернандо Мартин, един голям играч, рано беше натрупал 3 лични нарушения. Водехме в резултата почти през цялото време и мачът завърши с 9 точки разлика за нас."

През 1986, защитавайки титлата си, Цибона срещна на финала Жалгирис и великият Арвидас Сабонис, който бе изгонен за удар без топка срещу Миховил Накич в средата на второто полувреме. Какво помниш от този мач?

"Не помня кога точно стана инцидентът със Сабонис, но наистина беше през второто полувреме. Накич, който сега е спортен директор на Цибона, фаулира един от другите играчи на Жалгирис. Тогава Сабонис, който беше на 6-7 метра разстояние, дотича и блъсна Накич, който падна върху едно от рекламните пана. Италианският съдия моментално го изгони от игра. Може би най-интересното нещо беше, че този път не Дражен беше играч на мача. Нашето крило Свен Ушич направи може би най-силния мач в кариерата си. Така втората ни титла показа, че първата не е била случайна. А това, което стана на следващия ден, беше наистина приятно. Будапеща, където се игра мачът, е близо до Загреб, на около 5 часа път с автобус. Още щом пресякохме границата, започнахме да виждаме от двете страни на пътя хора, които ни махаха и ни поздравяваха през целия път до Загреб - около 100 километра. Това беше нещо, което си струва да се види и да се помни."

Цибона също победи Реал Мадрид във финала на Купа "Сапорта" през 1982, през 1987 се наложи и над Скаволини Пезаро за същата купа, а през 1988 достигна до финал за Купа "Корач" срещу Реал. Въпреки ограничения бюджет, Цибона се справяше с всички европейски баскетболни грандове. Можем ли да го наречем "Отбора на 80-те" в Европа?

"Щом казвате, аз се радвам да го чуя, но не съм аз човека, който ще го каже. Не бих си позволил да го кажа дори в бар или кръчма, да не говорим пък за интервю, което ще се публикува. Но да, определено бяхме един от най-добрите европейски отбори по това време."

Задължително е да те питаме по-конкретно за Дражен Петрович, може би най-голямата хърватска икона. Как беше да играеш в един отбор с него?

"От дистанцията на времето мога да кажа, че беше наистина привилегия. По това време ние като играчи от един отбор се стремяхме към едно и също нещо - да бъдем най-добрите, да спечелим всички възможни титли. А той определено беше лидерът. Той беше най-подходящият лидер, защото работеше страшно много. Не беше лидер на думи. Стана такъв благодарение на трудолюбието и отношението си към баскетбола. Бе него нямаше да сме най-добрите в Европа - в това съм сигурен на 150 процента. Той започна да играе баскетбол в Шибеник и още там бе велик. Когато дойде в Цибона, вече беше играл два пъти на финал за Купа "Корач", а беше и част от националния отбор. Когато дойде, за нас той беше като черешката на върха на тортата."

Ти играеше на поста тежко крило, но беше много добър с лице към коша, далеч преди това да стане практика, както е днес. Как се е развил според теб този пост от твоето време досега?

"Аз съм висок 202 - 203 см и да, наистина умеех да играя и с гръб и с лице към коша. Не бях много атлетичен: днес вероятно не биха ме взели в никой от най-добрите европейски тимове. Но през 80-те нещата бяха различни. Аз просто бях интелигентен играч с добра стрелба. Играех на този пост като сега го прави, например, Смодиш, който може и да вкара тройка, и да играе под коша. Вярно е, че сега европейският баскетбол произвежда все повече и повече играчи от този тип на позиция 4."

Сега работиш като журналист, стъпка която малко играчи предприемат. Как ти помага опитът на двоен европейски клубен шампион в анализирането на мачове днес?

"Казано по-просто, преди всичко моето предимство пред много мои колеги е, че добре разбирам нещата, които се случват в един баскетболен отбор и около него. Повечето хора, които пишат за баскетбол, обичат играта и я уважават, но не я познават като мен. Освен това, като известен бивш играч имам уважението на хората, които интервюирам и чиито изяви отразявам. Те могат да говорят с мен за защита и т.н. по начин, който други журналисти не разбират."