Не само баскетболен урок на Партизан

Партизан влезе сред 8-те най-добри

21-03-2008 09:22 | Тодор Димитров (Ринг ТВ)

В сряда вечерта баскетболна Европа, а за радост и България благодарение на тв “Ринг”, стана свидетел на нещо, което не се случва всеки ден. Само на 400 км на запад от София, в съседен “Белград”, в една зала “Пионир”, един отбор с бюджет около този на ЛукОйл Академик показа, че в спорта на първо място трябва най-вече сърце, което не се плаши от никого и нищо. Дори и да не знаете какво се случи в сряда вечерта между 21.15 българско време и 23.00, сигурно вече се досещате, че става дума за Партизан. Сръбският тим детронира еврошампиона Панатинайкос най-вече с огромното си желание за победа и показа на всички останали, че не всичко опира до пари, защото клубът е с най-ниския бюджет от всички останали в Евролигата, горе долу колкото този на ЛукОйл Академик.

И тук от само себе си идва едно сравнение, което мисля е много подходящо за случая, защото разликата в класите между Партизан и Пао е такава, като на българския шампион и Динамо Москва (б.р. руският тим елиминира “студентите” на 1/8-финалите в УЛЕБ Къп след две победи с обща разлика 40 точки). През последните дни се наслушахме от ръководители и треньори от българския клуб, а за съжаление и на обременени представители на медиите, че московският клуб бил с много по-голям бюджет и се бори за спечелването на трофея. Господа, всички знаем за какво става дума, а именно - комисионната от трансфера на даден чужд играч е много по-важна от победите на терена. За съжаление, в повечето случаи привлеченият баскетболист е абсолютен анонимник, като например Ненад Чанак, Мурило да Роза, Лари О’Банън или пък роднина на някого, който е направил на някой що годе свестен мач, като братовчеда на Донта Смит и брата на Перо Антич.

Единствената причина за отпадането на ЛукОйл Академик е че в отбора на може би 80 процента от хората не им пука за тима, а май им и е по-добре така. Сега ще станат шампиони и носители на купата на България, което няма да е проблем, ще си вземат тлъстите заплати и толкова. В отбора трябват повече хора със сърцето на Тодор Стойков, който винаги се бори до последната сирена, независимо от резултата. Може би най-точният барометър за играта на ЛукОйл Академик през сезона бе публиката. Тя напускаше залата много преди последния сигнал и освиркваше отбора, нещо което не се случваше, когато в клуба разчитаха на българските играчи и треньори. Те между другото постигнаха и същите резултати, като Желко Лукаич – най-скъпият треньор в историята на българския баскетбол (б.р. говори се за месечна заплата между 8000 и 10 000 евро) – в най-предрешеното първенство. Тези играчи обаче се раздаваха до край, а феновете най-добре усещат това.

Дано днешните ръководители на този отбор, начело със спортния директор Сашо Везенков, да са видели в сряда вечерта какво се случи в съседна Сърбия, където един тим със средна възраст 21.5 изнесе урок най-вече по смелост. Защото със сигурност баскетболните достойнства на Партизан са много по-малки на този етап от тези на Панатинайкос, но на четвъртфиналите ще са именно младоците на Душко Вуйошевич...

MORE NEWS