Дневниците на Мици: 10 неща, които един треньор не би си признал (част трета)

21-05-2011 11:07

Третата и последна част от материала "10 неща, които един треньор не би си признал". (Първа част ТУК, втора ТУК)

4. Треньорът никога не е доволен
Това е обществена тайна и мисля,че всеки играч е наясно с тази треньорска особеност. Аз лично не познавам треньор, който да е изказал изцяло позитивно мнение за дадена ситуация. Ако отборът победи с голяма разлика, то е трябвало да се бие с още по-голяма. Ако се бие с малко, то е защото играчите са се представили под възможностите си. Ако пък, не дай Боже, загуби, то тогава не очаквайте от него да изрече позитивна дума до следващата победа. Напротив всеки жест на неговите възпитаници ще бъде последван от критика и във всяко едно действие ще бъдат откривани кусури. Не,че не са доволни, че отборът е победил, просто това е тяхната тактика, за да държат във форма играчите или както биха се изказали „да не се отпускат“ баскетболистите. В треньорската лингвистика думата „браво“ винаги трябва да бъде последвана от едно контра аргументиращо „но“, като целта на тази комбинация е да похвали и алармира едновременно слушатели в този случай-играчите.

3. Треньорите също са хора (колкото и странно да звучи)

Макар, че е трудно за вярване, но животът на треньора не преминава изцяло в баскетболната зала и негативни емоции. Като всеки средно статистически човек, той умее да се шегува, радва, празнува и дори понякога, но в много редки случаи да се смее или усмихва. Разбира се всички тези негови положителни черти се изпаряват в мига, в който прекрачи прага на баскетболната зала, за да се превърне в треньора с желязната маска, неподатлив на куршуми и стрелящ по-бързо от собствената си сянка. Това негово преобразяване е един вид щит, който го предпазва от опасностите, криещо баскетболното игрище. В зала пълна със 17 деца, чиято възраст варира от десет до четиринайсет и половина години, усмивката и ласкателните думи не са най-бързия и ефикасен метод за укротяване на детския буен дух и внасянето на реда и спокойствието, нужни за провеждането на една баскетболна тренировка. Тази хамелеонска способност за преобразяване е неговия начин да прикрие своята уязвимост и да покаже авторитет пред играчите. В действителност ако настъпите или ощипете някой треньор, вероятността да го заболи е точно толкова голяма, колкото и да ви забие шамар, тоест около 100%. Моят съвет е не си правете този експеримент, просто го приемете за истина, повярвайте ми, знам от опит (още ме боли като си помисля).

2. Да бъдеш треньор е призвание
Също както мисията на лекаря е да лекува и дава живот, така и треньорът има призвание: да предаде своята страст и знания за баскетбола на своите играчи. Да бъдеш треньор не е просто професия и , за да се наречеш с чиста съвест „добър“ треньор е нужно повече от прилежно подвързана диплома. Необходими са желание за работа, търпение към играчите, страст към спорта, амбиция за победа и себераздаване. Парите са само една малка част от наградата, която получава треньорът за работата си. Неговото истинско удовлетворение идва от факта, че допринася за развитие на своите възпитаници и присъства на напредъка им всеки ден. За него е радост, че стъпка по стъпка им помага да се изградят като добри спортисти и стойностни хора. Треньорът изживява всяка емоция на играчите като своя лична. Тъгува от разочарованието в очите им след загуба и се радва на щастието, изписано по лицата им след победа. Причината поради, която световно признати треньори помагат в развитието на българския баскетбол не са колосалните заплати или изключителните условия. Хора като Пини Гершон или Чема Бусета идват в България, защото във вените им тече кръв, заразена от баскетболната треска, защото живота им е отдаден на баскетбола и, защото тяхната мисия е да предадат страстта и вярата си на тези, които не смеят да мечтаят.

1. Каквото и да говори треньорът, победата е най-важна
Всеки играч е чувал клишираните: „Важното е да се играе за удоволствие“, „Да се бие не е толкова важно, по-важно е да играете красив баскетбол“ или „Преди всичко е отборната игра“. Не се заблуждавайте! Това са празни приказки!!! Това, което се върти в главата на абсолютно всеки треньор преди мач е, че каквото и да става, победата е над всичко. В този ред на мисли, ако си играл добре, но отборът е паднал, усилията ти и добрата ти игра са били излишни и безцелни или поне така ще смята треньора. И обратното ако отборът е победил, но ти не си се представил на ниво, това няма да бъде отчетено, тъй като главната цел – победата е била постигната. Единственото нещо,което изисква треньорът от играчите е победа, нима е много?

6 ноември 1861 година е рожденият ден на Доктор Джеймс Найсмит, създател на баскетбола. Нека изкажем своята признателност към неговото дело и благодарим за страстта, заразила целия свят, наречена баскетбол !!!