Дурчев: Едни и същи управляват баскетбола, едни и същи си разменят треньорските постове

Мартин Дурчев (сн. Sportsimages.bg)

13-09-2012 12:59

Националният играч след края на квалификациите и за бъдещето си

Няма как да го сбъркате, ако гледате редовно баскетбол. Той си има своите отличителни белези на терена. Вкарва много тройки. През изминалия сезон цели 105 на сметката на Ямбол. Извън площадката за Мартин Дурчев се знае малко. Направихме опит да го разговорим и май успяхме. Болезнено откровен и много наранен, той говори прямо и без да сдържа думите си след кошмара за националния отбор в евроквалификациите. Разкрива и защо иска да играе в чужбина, както и причините, поради които каза „не“ на Левски и Рилски спортист. Благодари на Иван Чолаков и призна, че сърцето му е в Ямбол. Предлагаме ви първата част от интервюто на 24-годишното крило за bball.bg.

- Мартине, няма как това интервю да не започне с прясната рана от отпадането на националния отбор от Евробаскет 2013. Успя ли да се отърсиш от емоциите?
- Темата с националния отбор ще е актуална още дълго. Беше обаче време да се случи нещо подобно, за да се тегли чертата и да се направи равносметка. Мнозина сега си измиват ръцете с нас - играчите, но проблемите на баскетбола ни са по-дълбоки. Беше тежко и напрегнато лято, изпълнено с доста глупости и нелогични решения. Едно от малкото хубави неща, с които ще го запомня, е добрата атмосфера между играчите, уважението и разбирателството, които сами изградихме един към друг. Не ни достигнаха две неща, за да се класираме - малко повече професионализъм и малко по-голямо уважение от страна на треньора и ръководните лица в българския баскетбол към този отбор. Чета оценките на специалистите, които се надпреварват да изтъкват причините, довели ни до тук. Някои са прави. Според други, нямаме морал и мотивация. Едно време било въпрос на чест да си в националния, сега не. Е, аз на тези хора искам да им кажа, че грешат! Винаги има изключения, но никой няма право да поставя целият ни отбор под общ знаменател. Призовавам същите тези хора щом имат смелост да ни обиждат, да назоват конкретни имена и да приложат аргументи. В противен случай приказките им увисват във въздуха.

- Като се обърне колата, пътища много. Сега има и безброй капацитети, които се чувстват вещи в проблемите на родния баскетбол. Ти, като баскетболист от националния тим, къде виждаш грешките ни?
- Проблемите в баскетбола не са от вчера. Държавната политика към спорта е сбъркана. Не само баскетболът, спортът ни е в регрес. Федерацията се управлява погрешно. Затова сега хората, които командват в баскетбола през последните 20 години, логично „жънат“ плодовете на своя труд. Прав е Тодор Стойков. Няма как да вървим нагоре, когато допускаме по 4-5 чужденци в един клубен тим. Но щом се засегне тази тема, винаги се появява някой, който да ни убеждава, че няма качествени българи. Има, но единствената причина, поради която не са на достатъчно високо ниво е, че не им се дава шанс. Не мога да засегна всички причини, заради които не се класирахме, а и не е моя работа. Време обаче да се вземат мерки, ако искаме за в бъдеще пак да играем на европейско и да се гордеем с класни баскетболисти. Време е федерацията да поеме отговорност за действията си и да признае грешките си. Не може едни и същи да управляват баскетбола ни, едни и същи да си разменят треньорските постове. У нас има 4-5 души, които правят, каквото си искат. Събират се, решават кой - къде да играе, кой отбор - кого да вземе, разбират се помежду си на кого - колко пари да предложат. Накрая българските играчи нямат избор и се примиряват. Ето я истинската причина, поради която всеки от нас иска да се махне от родната действителност, да избяга от тази пародия. Докато управници и треньори не започнат да ни уважават и да ни ценят, баскетболът ще върви надолу.

- Кои бяха грешките, които ни провалиха в евроквалификациите?
- Грешките са не само в тренъори и ръководство, а и в самите нас – играчите. Не може да си кривим душата и да се оправдаваме с другия. Всеки говори за липса на опит и увереност, но не това ни попречи да се класираме. Повечето от момчетата в националния отбор сме на възраст между 23 и 25 години, а това не е малко в съвременния баскетбол. Не сме играли финал на олимпийски игри, за да сме уплашени. Играли сме срещу Азербайджан и Швеция. Увереността се създава от треньора в подготовката. Той е длъжен да говори с играчите, да има индивидуален подход към всеки, да даде равен шанс в контролите. Имаше мачове, в които подходихме без концентрация и отговорност. Чух и мнения, че заради часовата разлика и тежкия климат в Баку, трябвало да отидем ден по-рано. Да, ама ние не загубихме с 4-5 точки накрая, за да се оправдаваме с аклиматизация. Ние губехме почти цял мач с над 20 точки. Можехме да бием Швеция навън и Германия вкъщи, но не бяха използвани силните страни на всеки един от нас. Тези силни страни не бяха вкарани в отборни действия. Имахме много по-голям потенциал от този, който показахме. Някои неща пък бяха преекспонирани. Не може фенове, журналисти и специалисти да очакват от хора, които в клубовете седят на пейката или вкарват по 7-8 точки на мач, после да правят чудеса и да носят националния отбор върху гърба си. В този отбор имаше само един, способен да го стори и той се казва Филип Виденов. Но и той, както повечето от нас, не бе използван по най-добрия начин.

- На моменти бе срамно човек да ви гледа в мача срещу Люксембург. Имахте вид на момчета, на които не им се играе, не им се воюва. Каква беше истината отвътре, между вас, във вашите глави?
- Недопустимо е Люксембург да ни вкара 100 точки като гост. След като ни отбеляза 50 през първото полувреме, за второто трябваше да излезем като обезумели и да не им позволим да минат 70 точки. Причините са комплексни, но напрежението, което натрупахме, емоционалното изхабяване във всеки от нас, накрая си каза думата. Четох интервю на Константин Папазов, в което казва, че сме си били стегнали багажа и сме били готови за ваканция. Не е коректно от негова страна. Той не знае, че бяхме принудени да освободим хотелските си стаи два часа преди мача, че нямахме организиран транспорт с автобус, а трябваше да ходим до залата с лични автомобили. Аз като част от националния отбор мога да ви уверя, че всеки от нас знаеше, че трябва да победим Люксембург с голяма разлика. И всеки от нас го искаше!

- Ако до 15 септември не заминеш зад граница, оставаш в Ямбол. Защо отхвърли предложенията на Левски и Рилски спортист?
- Все още имам надежда, че ще дойде добра оферта от чужбина. Ако не стане, оставам в любимия отбор! В Ямбол израснах като играч, като човек, калих се. Наистина отказах на Рилски Спортист и Левски. С Левски мислех, че бих могъл да направя стъпка нагоре, заради участието в Балканската лига. Имах условия, които не бяха склонни да изпълнят. Предложиха тези условия на други играчи. Явно не ми е там мястото. Константин Папазов е преценил, че с играчите, с които разполага на моя пост ще атакува титлата. Това е негово право. Накрая на сезона ще теглим чертата и ще видим резултатите. Колкото до Ямбол, там ми е сърцето! Това е клуб с колектив и организация, която е повече от семейство. Винаги са се отнасяли към мен с респект. Там е Иван Чолаков, на когото съм безкрайно благодарен и когото винаги ще уважавам. За мен парите никога не са били най-важни. Ямбол ми дава нещо много повече и то няма цена, на която да го продам.

Забележка: Очаквайте втората част от интервюто на Мартин Дурчев. Само от него ще разберете какво е общото между семейството му и футбола, защо е водил люта битка с майка си. И още – за следването си в трудната специалност „Право“, за сблъсъка с Петко Маринов в Бургас и за думите на Георги Младенов, които никога няма да забрави.

Тагове: Мартин Дурчев