Една мечта

23-05-2014 12:00

На редакционната ни поща получихме писмо от наш читател Йоанна Кулинска. Публикуваме го без редакторска намеса:

"Имало едно време едно малко градче на 60 км. от София. На това място живеели работливи и всеотдайни хора, които милеели за българския баскетбол. Хората там живеели със спомените за славното минало на любимия Балкан.

Минавали години след години, хората пълнели ли, пълнели малката зала Балкан и с нетърпение чакали да стане време, за да отидат на мач и да подкрепят своя Балкан. И така през 2008 отборът отново показал на какво е способен и спечелил сребърните медали. След това последвала година на забвение и игра в А група поради финансови причини, докато отборът през 2010 се завърнал с гръм и трясък като брознов медалист на НБЛ.

Хората в китното градче не се отказали от своята мечта, а именно да видят Балкан на финал, дори и в годините когато отборът бил на ръба на оцеляването. Вярвайки в мечтата си те преизпълвали малката и вече стара баскетболна зала и с нетърпение чакали своя миг.

Появил се проект за нова спортна зала, който в началото всички приели с недоверие.

И така започнал сезон 2013-2014 в Теси НБЛ. Балкан имал невероятен и боеспособен отбор, изграден от доказан специалист като Александър Тодоров. Двадесет хилядния Ботевград се оживил. Всички лягали и ставали с идеята, че баскетболната слава се завръща.

Старата госпожа (зала Балкан) едвам успявала да побере всички желаещи, които искали да подкрепят отбора. Воден от трио Маринови, Иван Лилов и Ноа Далман отборът трупал успех след успех. Окрилени от вярната си публика момчетата се борели мъжки с всеки , който им се изпречел на пътя.

Настъпил месец март 2014г., врати отворила Арена Ботевград – новият дом на Балкан. Залата с капацитет от 4 500 седящи места, чакала своите любимци. Никой в цялата страна не предполагал, че тази отгромна зала би могла да бъде изпълнена до краен предел.

На 19 май един час преди началото на срещата Балкан-Левски съоръжението било преизпълнено. Малки и големи, били заели местата си и тръпнели в очакване. Невероятната атмосфера по време на целия мач показала, че баскетболът е жив и той е игра за феновете.

Всеобхватната война, която от известно време върлувала в българския баскетбол добавила лош привкус на всички невероятни емоции, които феновете изпитвали цял един сезон.

Лошият късмет, нелепите контузии и още нещо.. не позволили на един малък отбор да се издигне отново във висотите на българския баскетбол и да достигне така желаната шампионска титла.

Въпреки всичко случило се, спортът отново направил това, което прави от толкова много години – обединил хората. Накарал цял Ботевград да живее с мисълта за Балкан. Градчето успяло да направи това, което досега дори двумилионна София не можела - събрало над 4 500 на баскетболен мач.

Хубаво е, че все още има места като Ботевград, Ямбол, Самоков и Плевен, където баскетболът все още живее."