Нашите истински герои, за които иначе не ни пука

07-02-2016 18:02 | Валентин Маринов, Viasport.bg

15-годишната Мария пътува в тролея в родния си град Стара Загора на връщане от тренировка по плуване. Внезапно возилото спира - на шофьора му е прилошало, глътнал си е езика. Мария си проправя път сред хората, отива при него и най-хладнокръвно оказва първа помощ, като вади езика му. Спасен човешки живот.

Приблизително на същата възраст, Марио от Белоградчик се притича на помощ на по-малко дете на Белоградчишките скали през декември 2012 г. Без да се замисли. Нали помните случая? Наскоро по една телевизия ни го припомниха, но развръзката за Марио не е точно по холивудски. А беше нашумял доста. И беше футболист.

Има нещо общо между Мария и Марио - освен спорта. И двамата са от Дом за деца без родителски грижи, както е модерно да ги наричаме вече.

В началото на годината трима бивши футболисти в Монтана спасяват жена, нападната от пуснат от затвора рецидивист. Най-малкото осуетяват кражба.

През пролетта на 2015-а 16-годишните юноши на футболния Левски-Раковски Иво Сапунов и Никола Димитроввръщат чантата на 70-годишна пенсионерка, като догонват крадеца и успяват да му я измъкнат. Случката се разиграва край стадион "Раковски" в столичния квартал "Иван Вазов”.

Марио Бранимиров Христов, баскетболен треньор на подрастващи в Правец, спира колата си пред невярваща на очите си жена, която едва си проправя път в поледицата в градчето. "Ела, ще те закарам където поискаш", казва Марио.

Целия коментар прочетете ТУК

Харесайте BGbasket.com във Facebook