Златен шанс 2: Изпускането

Само преди две седмици Лукойл Академик получи златен шанс (прочетете ТУК) да си спечели място в третия етап от турнира ФИБА Къп. Щастливо стечение на обстоятелствата остави съдбата на отбора единствено в негови ръце – той трябваше да спечели два мача и продължаването му беше сигурно.

Нещата обаче не се развиха така и този шанс бе изпуснат – отборът изигра силен мач срещу Енисей Красноярск в София, но загуби и това го остави само с хипотетични шансове за продължаване като най-добър втори отбор. След това загуби и в мача срещу Донар в Холандия, макар че тази среща вероятно нямаше да завърши така, ако Лукойл Академик играеше за първото място в групата.

Отборът за пореден сезон не успя да осъществи дори малък пробив в евротурнирите, но е важно, че той се бори за това. Второто пролича най-вече в мача срещу Енисей в зала „Универсиада” – играчите на българския шампион дадоха всичко, което имат, в опита си за победа и заслужиха аплодисментите на зрителите в залата въпреки загубата си. Отпадането обаче, за съжаление, остава факт.

За последно Лукойл Академик достигна до елиминации в евротурнир преди цели 6 години – през сезон 2010/2011, когато в четвъртфиналите на ЕвроЧалъндж бе отстранен от Кърка Ново место. Последваха няколко години на отпадане още в първата фаза на Еврокъп, а след това и на ЕвроЧалъндж, преди миналия сезон да бъде създаден ФИБА Къп. Постижението на Академик и тогава беше като тазгодишното – втора фаза.

Тази година „студентите” опитаха да влязат в Шампионската лига. Те получиха директно място във втория квалификационен кръг и спечелиха първия си мач срещу румънския Орадя. Във втория обаче стана ясно, че мястото им не е в този турнир.

И нека отбележим нещо, което не трябва да се забравя – отпадането на Лукойл Академик в тази фаза го поставя на доста задно място на европейската клубна карта. Простатата сметка показва, че след 16 отбора в Евролигата, 20 в Еврокъп и 40 в Шампионската лига, нивото на ФИБА Къп е някъде между 76 и 120 в Европа. А отпадането след втория етап поставя Лукойл между 84 и 100 място в Европа.

Причините за това положение със сигурност са много и различни. Да, Саша Загорац напусна изненадващо отбора. Да, Павлин Иванов се контузи във важен за отбора момент. Но нима такива неща не се случват във всеки отбор? В кой отбор обаче не се вземат мерки? Защото, за справка, Лукойл Академик все още няма заместник на Саша Загорац.

Една от по-големите причини извън контузии и промени в състава е фактът, че в отбора сезон след сезон пристигат все по-посредствени чужденци. А причината за това е, че на Лукойл Академик му е необходимо все по-малко, за да задържа позицията си на категоричен фаворит и лидер в българското първенство заради общото спадане на нивото.

И нека не се разбира като делене на българи и чужденци, защото не е. Факт е, че Лукойл Академик разполага и винаги е разполагал с някои от най-качествените българи. Те обаче очевидно имат нужда от подкрепата на по-класни играчи, заедно с които да надскочат представянето си от последните години. Та ако към днешна дата и с днешните стандарти се замислим, играчи като Брандън Хийт, а да не говорим за Девин Грийн, Дарил Уоткинс, Аландо Тъкър и други, минали през НБА, изглеждат като богове.

За голямо съжаление, Лукойл Академик следва нивото на българския баскетбол, а то отива стремглаво надолу. И ако с приказки за интересно вътрешно първенство, конкуренция и „класни” играчи, за които никой никога не е чувал (и правилно), някой си мисли, че може да заблуди обичащите баскетбола, се лъже жестоко. А преди години именно Лукойл Академик беше не само марката на българския баскетбол в Европа, но и мотиваторът, дразнителят, който караше другите български отбори да се развиват и да се целят по-високо в опитите си да го победят.

Представянето в капсулираната българска действителност не е показател за нищо. Истинският тест за българския баскетбол идва в момента, в който той излезе от този вакуум. И в момента не говорим за Лукойл Академик. Неговото място не е изненадващо, то по-скоро е логично. Защото последните места от стотицата на Европа са еквивалент на неучастието на Европейско първенство с 24 отбора, крайните места в дивизии В на всички възрасти за подрастващи и т.н. и т.н. и т.н.