Дойде ли на купата ред, Васко излиза напред

След полуфинала на световното първенство по футбол през 1990 г. между Англия и Германия, спечелен след изпълнения на дузпи от водения тогава от Франц Бекенбауер тим, легендата на английския и световния футбол Гари Линекер изрече крилатата до скоро фраза: „Футболът е проста игра. Двайсет и двама мъже гонят топката 90 минути и накрая германците винаги печелят“. 30 години по-късно след полуфинала на Евро 2020, когато Англия победи Бундестима с 2:0 Линекер обяви, че я „погребва“.

В днешната баскетболна действителност у нас обаче е актуална с леко перифразиране: „Баскетболът е интелигентна игра. 8 отбора се борят за купата и накрая този воден от Васил Евтимов я печели“. Или пък ако използваме рефрена от популярна твреклама: „Дойде ли на купата ред, Васко Евтимов излиза напред“. В интерес на истината името Васко щеше да е на мода и ако купата бе отишла в другата посока – към Ботевград, защото треньорът на Балкан е Васил Христов. С други думи казано васковците бяха по-добри от любовците в Самоков.

За втора поредна година софиянецът извежда втори различен отбор до трофея. Преди 12 месеца с Черноморец той бе най-щастливият човек в „Арена Бургас“, сега пак бе на върха, но в прекрасното спортно съоръжение „Арена СамЕлион“, но начело на Черно море Тича.

С този триумф Евтимов влиза и в историята на родния баскетбол, защото май няма друг, който в два поредни сезона печели трофея с два различни тима. Междудругото той до момента може да се похвали и с друго постижение - единственият, роден в България баскетболист с европейски клубен трофей. Тук говоря за надпревара на цяла Европа, а не регионални състезания.

Няма да коментирам треньорските качества и воденето от него на мачовете – това е работа на специалистите, които днес са много - може би никога в българския баскетбол не е имало толкова много "специалисти". Едно нещо обаче не може да се отрече на Васил Евтимов. Той е уникален педагог, изключителен психолог. Той умее да влезе под кожата на всеки един свой състезател, да извлече максимума от него, когато е най-нужно. И докато пиша тези редове, се замислям, а какво би станало ако следващият национален селекционер се казва Васил Евтимов. Освен всичко казано по-горе той е и респектиращо и познато име в Европа, с което и съдиите ще се съобразяват. Все пак е бивш френски национал, а с тази селекция има и медал от шампионат на Стария континент.

Спечеленият трофей от Черно море Тича е като компенсация от съдбата за неполученото домакинство за турнира, което много правилно с оглед новото спортно съоръжение бе дадено на Самоков. А може би и това помогна за успеха, защото „у дома стените не помагат“, щом стане въпрос за купа на страната. В послените години, с изключение на надпреварата в Бургас, домакинът не стига до трофея.

Останалите отбори: запомнящо представяне на Балкан, който се възползва по най-добрия начин от кризата напоследък в Рилски спортист и го надигра по категоричен начин. Домакините и Спартак стигнаха до полуфиналите с повече рутина от своите опоненти в първия кръг, но не и без помощта на странични фактори.

Останалите 4 тима дойдоха изиграха кой по успешно, кой не по един мач в „Арена СамЕлион" и си тръгнаха с мисъл за предстоящите двубои от първенството.

В заключение – интересен турнир в прекрасно спортно съоръжение, отлична подготовка на организаторите, въпреки някои проблеми с електронното табло. В БФ Баскетбол обаче трябва да помисли дали жребият не е по-разумно да е пълен. Така или иначе всеки отбор трябва да спечели три мача, за да стигне до трофея. Тази надпревара е коренно различна от първенството и не трябва да имат значение резултатите или санкциите там (б.р. наказанието на Николай Михайлов от Академик). Не беше далеч времето, когато имаше и квалификационни мачове за достигане до финалите.

Така че мислете и творете, но стартът трябва да е равен за всички!