Руслан Русев: Поставям отборите си във възможно най-трудни положения, за да се борят докрай и в живота

Старши треньорът на Дунав Русе 2016 Руслан Русев не скри емоциите след спечелия трофей в Държавното първенство за момичета U12. Пред BGbasket.com той сподели мнението си, както за ситуациите, случили се по време на финалния мач срещу Славия, така и развитието на децата спрямо предишни години.

"Чувствам се добре, няма как да се чувствам по друг начин. Щастлив съм за всичкия труд, който положиха децата през годината. Единствено не ми се хареса развитието на публика, навлизане в игрището и т.н., което не беше редно. Това беше провокация и от наша страна, и от страна на публиката на Славия. Това нещо не трябва да се допуска. Ще имам специален разговор с родителите на децата ни. Нервите на всички са опънати - на мен и на децата най-много. Това трябва да се контролира. Въпреки това много силен сезон за нас. Много развитие за доста деца в отбора ни и мисля, че заслужено станахме първи", заяви Русев.

"Нещо, на което аз наблегнах през този сезон и смятам, че ни донесе успех, беше по-отборната игра. Държах всяко едно дете да може да направи елементарните елементи, задържайки някои от по-добрите ми момичета, защото имам такива, които чисто като индивидуални качества могат да доминират. Но не исках това и в полуфинала, и във финала и мисля, че беше важно.", добави той.

Руслан Русев коментира и действията на старши треньора на Славия Силвия Пеева, която след като бе изгонена по време на финалния мач, на два пъти влиза в залата, за да дава указания на отбора си:

"Имаше такъв момент на провокация от треньора на Славия, влизайки на две прекъсвания в залата. Аз обаче се абстрахирах още в началото, когато започнаха провокациите към нас дали играем правилна защита. Бях се ангажирал да кажа на децата да се абстрахират от всичко, което става покрай игрището, защото знам, че това ще ни нанесе вреда. Не съм видял честно казано кога е влезнала в залата, тъй като бях ангажиран с моя отбор.

Въпреки провокацията, тя е треньор, добър състезател беше и добър треньор, щом тимът й е на финал. Има хубави деца. Вярно, може би нервите й не издържаха, емоцията й дойде в повече, не съм аз човекът, който трябва да я съди. Просто мисля, че малко повече й бяха очакванията от това, което се случи и затова тя прегоря. Отдавам го на това, че е по-емоционална. Не съм видял кога е влезнала, но видях нашия родител, когато отиде, пререканията също, които обаче са недопустими. Тя все пак е треньор на този отбор и дори да си позволи такова нещо, не е родителят от публиката човекът, който трябва да й каже да напусне залата. Има съдии, има секретарска маса и т.н. Мисля, че го е направила емоционално. Тя започна да се конфронтира с мен още в началото на мача, поиска някакви обяснения, но го отдавам на това, че напрежението е много голямо. Не мисля, че е направила кой знае каква грешка."

Русев бе категоричен, че публиката им изключително много е помогнала в трудните моменти в мачовете: "Със сигурност публиката ни на финала много помогна на момичетата. Нещото, което им казах на полуфинала, понеже изиграхме много слаб мач срещу Рилски спортист - последният двубой в групата, и им казвам да не гледат по принцип към публиката. Всеки родител дава съвети, децата се разсейват от играта. Този път преди финала им казах - "Обърнете се да видите колко хора са дошли да ви подкрепят. Тези хора са тук заради вас и не трябва да правите така, че накрая да ни е срам, когато излезем от игрището. Раздайте се, пък каквото стане." Не е било някаква самоцел, че е трябвало да станем шампиони. Така се породи с времето, защото нямахме загубен мач в първенството, добре вървяха децата, направихме един много сериозен зимен лагер 8-9 дни, получиха някакво израстване момичета, които по-малко играха, започнаха по-силно да играят. Определено мисля, че публиката ни е шестият играч на отбора."

"От първия ден 80% от родителите на децата са в София. Видяхте каква беше публиката, подкрепата беше невероятна. Страхотни хора, както и децата им. За момент не мрънкаха, не казаха нищо - нито по условията в хотела, нито по каквото и да било. Затова и сега оправдано се радват на успеха си. Ще се опитаме да съхраним състава. Моите намерения са евентуално да добавим 1-2 деца от региона, които са също с добри качества, за да вдигнат още малко нивото. Не говоря за селекция да влезем 10, говоря за 1-2 момичета, но качествени. За да може, както целим да имаме по-силен качествен женски отбор, отдолу да успеем да задържим съставите, за да създадем пирамидата докрай", каза още той.

"Искам да благодаря на ръкодството на клуба в лицето на Младен Ганчев, Свилен Манев и Борис Гончаров. Специално благодарности искам да отправя и към треньорите от школата, които ми помагах в тренировъчния процес на тези момичета - Магдалена Атанасова-Миланова, Анжи, Юлия Радева, Пламен Дечев и Николай Николов", добави Русев.

Относно нивото на отборите той коментира:"Мисля, че самите деца като индивидуалности в отборите са с много добри качества. В Славия се забелязват доста качествени деца, високи, които работят с топката много добре. Септември също много добре стоят. Рилски отстъпва малко по ръст, но също има в състава си много технични деца. Играят с много желание и пазят преса по цял мач. Във всички отбори има по 2-3 момичета, които се отличават с ярки индивидуалности."

Наставникът обаче не скри и разочарованието си, че в Русе също са искали да организират турнира, но в крайна сметка в последния момент домакинството е дадено на София, като коментира и условията, при които са настанени отборите в столицата:

"Желанието ни за домакинство на тези финали беше заявено преди доста време. Това защо и как се случи да играем в София аз не мога да кажа. Има спортно-техническа комисия, която взима тези решения. Остана нотка на разочарование. Едно от най-високите ми момичета, високо 176 см и тежащо 80 кг не беше на това първенство, защото не успяха да го освободят от училище. Това трябва да коментират представителите на федерацията. Това за мен беше абсурдно. Условията, в които сме настанени, не са много добри, да не казвам даже лоши, но съм от хората, които не обичам да се оплаквам. Отборите ми ги поставям във възможно най-трудни положения и искам да ги науча да бъдат такива в живота и да се борят до край. Да си заслужат това, което могат."

За Руслан Русев и голяма част от момичетата му сезонът още не е приключил: "Предстои ни още едно републиканско първенство на 13-годишни, където осем от тези момичета играят и там. Предстоят още мачове, но може би ще им дам малко почивка. Няма да имат много време да се порадват на шампионската титла. Ще трябва да се включат сериозно, понеже там отборът също ни е доста добър. Имаме 7-8 момичета, които са върхова година, тези осем, които им помагат отдолу. Мисля, че ще имаме пак добро представяне", добави треньорът.