Лъчезар Коцев: Мечтая Шампион 2006 да има собствена спортна база

През изминалия сезон 2010/2011 БК Шампион 2006 участва в първенствата при подрастващите с пълен комплект отбори. Тимът поделя второто място в класацията на BGbasket.com за клубовете в мъжко направление. Именно затова потърсихме президентът на клуба Лъчезар Коцев, който даде оценката си за сезона:

„Няма как да не съм доволен, защото класирането на отборите ни тази година е плод на труда ни от 2006-а година насам. За тези пет години според мен най-важното е, че успяхме да създадем отбори в цялото направление – от най-малките до 10 години до отборът ни, който участваше в Младежката лига до 20 години. Смятам, че през това време работихме правилно и този сезон успяхме да се представим достойно във всички първенства.

Относно пропуските, тази година се ядосвам най-много за няколко неща. Първото е за отпадането на отборът ни в старша възраст на зоналния турнир. Това може би беше един от най-добре подготвените ни отбори, но не успя да се класира за финалите. Разочарован съм, че федерацията не гласува за участието на шест отбора във финалния етап на Младежката лига. Разликата между първите отбори в класирането беше малка и ако участвахме, може би финалният турнир щеше да е много по-интересен.

Класирането ни в държавните първенства е реално. На някои места малко не ни достигна - например да влезем в четворката при кадетите, както и да играем на финал при 10-годишните. Представихме се добре.”

За трудностите:

„Основните ни трудности са две, аз винаги започвам от материалната база. За разлика от повечето от останалите отбори, ние тренираме на четири различни места. Това означава, че треньорите ни трябва да изминават голямо разстояние, за да могат всички отбори да провеждат нормални тренировки. Много е радващ фактът, че можем да тренираме в залата на 4-ти километър, но пък тя е непосилна за нас финансово. Затова в рамките на час и половина в нея тренират деца от две или три възрастови групи. На моменти се чудя как успяваме да го направим и какво коства на треньорите ни да успеят да направят така, че докато едните загравят, другите да са на терена и да се осъвместяват тренировките на няколко отбора в един момент. Благодаря на треньорите в клуба за всичките им усилия.

Моята мечта е да си имаме наше място за тренировка, където да може да тренираме, всеки отбор да знае в колко часа му е тренировката и това да не се променя постоянно. Искам да допълня още нещо по този въпрос – има спортни бази, които стоят празни. Те не се използват от никого и смятам, че е трябва държавата да позволява използването им от клубове, които имат ясни и дългосрочни цели и работят сериозно. Министерството на спорта и в частност БФБ може да лобира за клубове като нашия, за да можем да си намерим база. Защото ако това не стане, след известно време спортът ще изчезне и това не се отнася само за баскетбола. Ако един клуб няма къде да тренира, той изчезва. Ние не искаме нищо безплатно, знаем че ще трябва да си плащаме, но искаме да имаме място, което да знаем, че можем да използваме.

Втората трудност е свързана с финансите. Все по-трудно се намират пари и все по-трудно е осигуряването на участие в първенствата. През последните две години ми беше много по-трудно да намеря пари от 2006-а година, когато стартира клуба. Надявам се държавата да промени нещо и да има закон за спорта и да има някакви облекчения, за да можем да станем атрактивни за фирмите, които искат да инвестират в нас и по този начин да се развие и спорта.”

За бъдещето:

„Занапред ще опитаме да направим и женско направление. Нашият треньор Таня Гатева работи и с момичета през миналия сезон и постигна добри резултати. Тя има афинитет към работата в женско направление. Събрали сме доста момичета и се надявам да пуснем няколко отбора. Другата ни идея е да търсим собствена база. Смятам, че нашият клуб ще се развие още повече след година-година и половина. Всичко зависи от нас, трябва ни малко късмет и да продължим да работим правилно. Искам да благодаря на треньорите, които работиха с мен през сезона. Таня Гатева, която работи с 12 и 14-годишните, а също заедно с мен и при 10-годишните. Яна Хаджиянкова също ни помагаше при 12, 14 и 8-годишните. Сашо Алексиев беше с кадетите. Ние сме добър колектив от млади хора и занапред ще се постарая всички, които работят при нас да са млади, амбициозни и животът им да е свързан с баскетбола.”