Тити: Най-важно е да бъдем реални (част втора)

Старши треньорът на Левски - Константин Папазов, бе част от щаба на националния отбор на последното участие на Европейско първенство през 2009 година. Това лято Тити често посещаваше и тренировките на националите, а преди началото на първенството той говори за шансовете на тима: (първа част ТУК)

Като цяло това Европейско първенство може би ще бъде най-силното, което някога е провеждано. Има два суперфаворита - Испания и естествено отборът на Литва, който е домакин. Миналата година литовците направиха изключително добро представяне на Световното в Турция, а това е спорт № 1 за държавата, зали между 12 и 15 000 души са препълнени, и подкрепата наистина ще бъде невероятна, което ще даде голямо предимство и до голяма степен ще компенсира преимуществото на отбора на Испания, защото, когато човек погледне техния състав просто не може да си представи, че някой може да ги победи. Факт е обаче, че в подготовката при откриването на залата в Каунас Литва не само победи, а и тотално надигра Испания.

Надявам се това да бъде едно добро Европейско първенство, на което България също да остави някаква следа. Аз съм бил част от предишната делегация на Европейското и знам колко тежко приехме представянето на отбора най-вече, защото много ни се искаше и вярвахме, че можем да победим отбори като Турция, Литва и Полша. Още на следващото първенство, а именно Световното в Турция, получихме ясен отговор, че втория и третия на него не могат да бъдат победени, въпреки че много ни се искаше. Помня, че тогава се прие като трагедия представянето на отбора. Единственият, който беше реален, земен и човек, който се опитваше да ни удържа в мечтите беше Пини Гершон. Нормално е той да бъде реален с оглед на огромния международен опит, който има.

Много ми се иска каквото и да се случи, без да се застраховаме преди да е започнало първенството, да не се правят трагедии, защото трябва да бъдем обективни, че българския баскетбол в нашите очи напредва на някакво клубно ниво, но пък ние нямаме реална представа как напредват и другите държави. Съвсем нормално и естествено е в развитието на обществото във всяко едно отношение да има напредък. Ние напредваме спрямо себе си, но дали това е достатъчно и дали може да бъде някакъв лъч надежда не може никой да гарантира. Иска ми се да не бъдат правени трагедии, защото нямаме полза от това. Аз бях изключително щастлив, защото присъствах на първенството за юноши във Варна и в същото време този, който най-много се е радвал каза, че сме станали първи в дивизия В, но всъщност сме 17-и в Европа. Бяхме много щастливи, защото за първи път български отбор показа много високо ниво в защита, което не е специфично за нашата географска ширина и по-конкретно за нашата държава. Ние винаги сме се славили с добра контраатака, с добро нападение, с изключителни стрелци, но никога защитата не е била приоритет на българския баскетбол. Сега това, което Любо Минчев се опита и направи с този отбор сега е поставено на един пиедестал, над който оттук нататък трябва да се надгражда. Ние наистина много се радвахме на това нещо, но все пак сме 17-и. Не искам това да бъде някакъв опит за застраховане на моите колеги, че каквото и да стане няма да е провал. Моето лично мнение е, че ако чужд специалист, който е добре запознат с нивото на европейския баскетбол, прави някакъв анализ на шансовете на отбори, колкото и да звучи неприятно съм убеден, че българите ще бъдат поставени между 20 и 24 място. Не съм гледал, но най-лесно е да се провери в сайтовете на букмейкърските къщи какви са коефицентите за титла на България.

Ние сме пристрастни, но в същото време това наше огромно желание и амбиция, които са ни присъщи, впоследствие ни изиграва лоша шега, защото ние поставяйки високи пясъчни кули не сме реални. И вместо да се радваме на малкото, с което напредваме, отиваме и ставаме критични, а това са ни възможностите.

Още веднъж ще спомена името на покойния г-н Михов, но за да сме на това първенство една от заслугите е негова. На Световното в Турция той е отишъл и е дал идея това да се случи. Иначе всички знаем, че ако първенството бе останало с 16 отбора и трябваше да играем допълнителни квалификации, едно класиране щеше да е меко казано невъзможно.

Убеден съм в едно. Ако бяха казали на Росен Барчовски да си напише групата, за да не бъде нахален той нямаше да напише такива отбори и щеше да напише малко по-тежка група. Такова класиране за първенството и този жребий дават надежди, че за да се развиваме и да вървим в правилна посока ни трябват и късмет и шанс, но най-важно е да бъдем реални. Хубаво е човек да има големи мечти и блянове, тъй като това е нещото, което води света напред, но във всички случаи той трябва да бъде и реален.

Смятам, че много стечения на обстоятелствата бяха положителни за националния отбор. Вкарването на тази нова система, тази група и си мисля, че е заслужено тези неща, които са се случили и не са зависели от нас, то сега надграждащо на тези положителни събития би била една добра игра. Преди 6 години в Подгорица групата ни изглеждаше невъзможна, тъй като трябваше да срещнем Хърватия, Турция и Литва, но пък там бяхме близо до сензация. Тогава се върнахме с три загуби, но всички бяха доволни - и от играта на отбора и това, че се видя, че понякога големите ги пази и спортния шанс. Тогава посрещах отбора и видях, че на Росен Барчовски му беше много тежко, че е бил близо до победа и не е успял, но пък и знам, че както ние бяхме доволни, така и той беше удовлетворен от своята работа, а и играчите бяха доволни от себе си. На нашия баскетбол е нужно поне ако няма победи, най-малкото да има добра игра, защото хората са добронамерени тогава, когато виждат едно себераздавене и отбор, който се опитва да дава всичко от себе си, но реалностите не позволяват повече.

Виждаме, че с Барселона футбол не може да се играе. Всички виждаме, че отборите искат да играят с Барселона, но просто не могат. Ясно е, че нашите съперници не са Барселона или Манчестър Юнайтед, но колкото и да ни е неприятно трябва да си признаем, че са по-добри. Пак се повтарям - чужд специалист би ни сложил последни в групата.

Аз съм оптимист за представянето на отбора и се надявам момчетата да докажат своите качества в мачовете. Бих искал и хората да вярват в тях, тъй като е важно да бъдем единни и да подкрепяме отбора.