Иван Евстатиев: На 90 години се чувствам като момченце

Един от доайените на българския баскетбол Иван Евстатиев навърши днес 90 години. За кръглата годишнина, емоциите на празника, миналото, настоящето и бъдещето на любимия му спорт у нас говори той в специално интервю за BGbasket.com:

- Как се чувствате вече на 90 години?

- Като момченце (смее се). Днес ходих на лекар. Нямам никакви оплаквания, както е било в някои предишни години. Щом мога да се движа, съм добре.

- Получавате ли повече внимание за празника от обикновено, все пак е такава кръгла годишнина?

- Много! Обаждат ми се от цяла България. Това ме кара да се чувствам безумно щастлив. Не мога да кажа, че не е и очаквано, защото знаете колко години съм бил в баскетбола. Чувствал съм се много добре и най-важното беше, че имах колеги, особено във федерацията, с които се разбирахме страшно много. Никога не сме повишавали тон и не сме имали противоречия. Работихме единно и успешно.

- Продължавате ли все така да следите българските първенства?

- Следя ги, но за съжаление, понеже живея в „Люлин“ и трамваят от няколко месеца не работи, трудно се придвижвам към центъра на София. Не мога да ида на мачовете, тъй като е сложно за мен. Така че засега само по телевизията гледам мачове и опитвам да науча каквото мога.

- Какво е мнението Ви за развитието на българския баскетбол изобщо?

- Съжалявам, сигурно можеше да бъде по-добро. Усилията на федерацията са много трудни, защото условията и възможностите са по-малки. Навремето имахме във федерацията много добри условия, финансови възможности и държавна подкрепа, за да има баскетболът успехи. Сега това е по-малко. Не е само до финанси, не трябва да търсим причините в парите. Въпросът е в подкрепата – да имаш хора, които ще те подкрепят и ще ти помагат да бъде всичко по-добро.

- Според Вас как може да се подобри ситуацията?

- Навремето, като работих във федерацията, проблемите бяха подобни, но успяхме с общите усилия на колегите и на всички клубове в страната да преодолеем трудностите, кризата и да постигнем много добри резултати. Това като че ли това трудно се вижда и всеки работи по мъничко за себе си, но няма общите усилия. Смятам, че те са най-важни.

- Имате ли впечатления от развитието на подрастващите баскетболисти?

- За съжаление нямам големи впечатления, защото нямам много допир до тях. Докарах нещата дотам, че гледам баскетбол само по телевизията, но нямам представа какво става с децата и юношите. Навремето първите успешни години в развитието на детско-юношеския баскетбол бяха организирани, управлявани и насочвани от федерацията. Сега това е много по-трудно.

- Какво е мнението Ви за представянето на националните отбори? Жените вече изиграха мачовете си от квалификациите, докато за мъжете предстоят решаващи двубои.

- Ще им бъде трудно. Виждам, че се стараят и се управляват добре, но ще им бъде трудно, защото някак нещата не достигат до това ниво, на което трябва да бъдем и на което бяхме преди години.

- И все пак оптимист ли сте за развитието на българския баскетбол?

- Категорично, защото виждам страшно много усилията и напрежението във всички, които работят в баскетбола, начело с федерацията!

- Преди точно една година в интервюто, което дадохте тогава за BGbasket.com, си пожелахте да навършите 90 години. Какво искате сега?

- Пожелавам си да съм здрав преди всичко и докъдето мога да стигна, дотам. Благодаря на Господ, че достигнах и дотук.

- Как ще отбележите празника си?

- В петък вечер събирам цялата си рода, която е много голяма, и федерацията също. Събираме се около 45 души, ще се почерпим, ще се порадваме на отминалите години и ще си пожелаем много здраве и повече успехи.