.jpg "Берое")
(1).jpg "Левски")
.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Черно море Тича")
.jpg "Черноморец")
.jpg "Ямбол")
Пари за позор
Поредната загуба на Лукойл Академик в Еврокъп
Лукойл Академик вчера претърпя четвъртата си поредна загуба в Еврокъп, като с това преля търпението на много хора – на ръководство, рефлектирало върху уволнението на Оливер Костич, на журналисти, за пореден път чудещи се как да отразят позора, който се случи в зала „Универсиада”, и най-лошото – на феновете, които, между другото бяха доста по-малко от тези на мача с Химки, а със сигурност на следващото домакинство на шампиона ни ще бъдат още по-малко. И заслужено.
Заслужено е, защото в сряда вечерта играчите на Лукойл Академик не показаха, че трябва да бъдат уважавани и подкрепяни. Няма срамно да загубиш, когато е очевидно, че играеш на върха на възможностите си, но когато си състезател с претенции, а падаш от отбор, който по нищо не те превъзхожда, напротив. Срамно е, когато излизаш на терена и поведението ти не подхожда нито на приписаната ти класа, нито на заплатата ти, тогава не заслужаваш да бъдеш уважаван.
Разбира се, вината е не само в играчите, а и в треньора. В крайна сметка е негова работата да мотивира и сплоти отбора, да му каже какво и как да направи. Оливер Костич имаше всичкото време на света, а и възможността да реши и направи всичко сам и не успя, така че раздялата с него е напълно логична. Негова е и вината, че отборът няма играчи на ниския пост – нещо, което се видя във всеки един от мачовете до момента. Явно в България искаме да играем модерен баскетбол с леки и повратливи центрове, но когато те не са от най-висока класа, този ефект е непостижим и има обратен ефект, затова в четири мача от Еврокъп Лукойл Академик губи борбата под коша. Може би Костич е един от малкото наставници в историята на този клуб, който имаше възможността сам да си избере изпълнителите и затова вината за позора снощи е най-вече негова.
Няма смисъл от много думи, защото те просто ще бъдат повторение – тези от срама миналата година срещу Будучност и от всяка една година, в която максимумът е първата фаза. Проблемът е защо не се прави нищо по въпроса. Защото на безбройните играчи и треньори се плаща много и те живеят и работят при перфектни условия, а резултатите са нулеви. С Костич или без, Лукойл Академик отново ще стане шампион на България. Който дойде на негово място, ще спечели Купата и шампионата.
Въпросът е защо – защо трябва да се плаща за срам, при това упорито. Колко години трябва да минат, за да спре безкрайният поток на швейцарски „вундеркинди” и застаряващи, трудноподвижни балкански центрове. Тази година поне няма самовлюбен гард, който да прави мачовете на живота си в Лукойл, но само във вътрешното първенство.
Истината е в пирамидата, разберете го! По-добре да се инвестира в нея (б.р. детско-юношеска школа), защото годините, необходими за изграждането й, така или иначе ще минат, при това очевидно по познатия начин – с отпадане, при това срамно, още преди средата на първата фаза. И да не бъда разбиран погрешно ще допълня, че в Лукойл Академик, в лицето най-вече на спортния директор Сашо Везенков, вече работят активно по този въпрос и след нeколгодишната криза напоследък детско-юношеската школа на клуба отново е сред най-добрите у нас.
Тагове: Лукойл Академик, Сашо Везенков, Игокеа
.jpg)
