Спомен за Елена Кафалиева

29-12-2023 11:14 | Тодор Димитров

Казват, че хората, които си отиват от нас в дните, които свързваме с Рождество Христово, са добри хора! Не знам дали е така, но знам, че Елена Кафалиева бе Човек, изпълнен с много доброта. Човек, който никога няма да забравя, а съм сигурен, че със същото чувство е и всеки, който е имал щастието да се срещне поне веднъж с нея.

Когато на 27-и декември сутринта чух позвъняване и видях в телефона си номера на нейния син Фофо, както всичко го наричаме, нещо ме преряза. Почувствах, че ми се обажда с лоша новина. Уви! Това бе факт. Моят треньор в баскетбола и в живота си е отишъл рано сутринта.

Елена Кафалиева бе не само баскетболен треньор на всички нас от моето поколение в ЦСКА, а и години след това в любимия клуб, и по-късно на жените в Септември, където спечели купата на България през 1994 г. Тя бе като родител, който ще те похвали, когато заслужаваш, но ще ти дръпне ушите или дори ще те плесне, за да направиш правилната стъпка.

Когато в края на 80-те години Петко Маринов ме помоли да стана треньор на юношите старша, естествено, че първият, към когото се допитах, бе Елена Кафалиева. Тя ми каза само три изречения, които помня и до днес и постоянно я цитирам: „За да си треньор, на първо място трябва да си педагог. Треньорът на деца на трябва да е възпитател. За комбинации, тактики и темподобни си има книжки.“

Точно такава бе за всички нас – педагог и възпитател. Ние играехме за ЦСКА, но и за нея! Така ни мотивираше, че неусещахме как бяхме готови да „умрем“ на терена за треньора. По-голямата част не станахме баскетболисти по една или друга причина, но тя ни възпита да бъдем хора! Научи ни да обичаме баскетбола и той да е религия за нас и днес. Говорихме си и с писателя Иво Иванов, на когото също бе треньорка, че и той е бил този, когото тя е запалила по великата игра на Джеймс Нейсмит.

Няма да правя сравнение с днешните треньори, защото са други времена, но в едно няма разлика – и тогава и сега добрите педагози са добри треньори.

Пиша тези редове и сълзи напират в очите ми. В последните години тя се бе оттеглила от баскетбола и се чувстваше най-добре далеч от София. Елена Кафалиева бе от онази все по-рядко срещана порода Човек, който не се страхуваше да казва истината в очите на хората.

Тя имаше категорична оценка за състоянието на баскетбола ни в последните 20-30 години и особено женския: „Липса на треньори, занижено интелектуално ниво на действащите специалисти и оттам на състезателите, мутренски манталитет, който се е промъкнал между двата коша и липсата на истинска баскетболна публика. Главните действащи лица сред зрителите са от футболните агитки и това кара баскетболната публика все по-рядко да се запътва за мачове в залата.“ И това бе основната причина Елена Кафалиева да се отдръпне от любимата игра.

През годините ми в баскетбола съм работил с няколко треньори, оставили следа, и всички тях отдавна ги няма на този свят - Гриша Апостолов в Бургас, Любо Николов, Краси Гюрова и Петър Шуранов в ЦСКА. Сега и Елена Кафалиева си тръгна завинаги!

Сбогом, ТРЕНЕР и ти благодаря за всичко! Дори и за онова шамарче преди повече от 40 години, защото то и до днес ми пари на бузата и ме държи здраво стъпил на земята!

BGbasket.com припомня на всички, които обичаха Елена Кафалиева да я изпратят в събота от 11.30 в църквата на Централните софийски гробища!