Скоростта на Париж и как тя обърква Евролигата
Димитър Христов е сред новата вълна треньори в българския баскетбол. Наставникът в школата на Септември не крие своите пристрастия към Евролигата и може да бъде забелязан на мачовете от турнира на богатите. Специалистът, който този сезон води момчетата на столичани до 12 и 14 години и вече има блог в BGbasket.com, направи анализ на мача от 11-ия кръг между Париж и Валенсия.
Вчера успях да изгледам цял мач на Париж Баскет от Евролигата. Домакините от Франция постигнаха победа над Валенсия с 90:86, но по-интересното беше как спечелиха. В този двубой се видяха няколко тенденции, които си заслужават внимание.
1. Ротация на състава:
Треньорът на Париж правеше смените по предварително изграден план и напълно независимо от развоя на мача. - 2:40 мин – смяна на петима играчи - 5:05 мин – нова смяна на цялата петица - 7:40 мин – отново пълна промяна на състава. Този цикъл продължи през почти целия мач, с изключение на последните минути, когато някои играчи натрупаха лични нарушения. Подобен тип ротация е изключително непопулярен и дори бих го нарекъл революционен. Ще пиша по-подробно за него, когато минат още няколко кръга от Евролигата и имаме повече данни.
2. Постоянен натиск и максимална скорост:
През целия мач домакините правеха две неща: - пресират на цяло игрище - играят възможно най-бързо в нападение Това изцяло променя ритъма на двубоя. Спринтовете и ускоренията стават многократно повече, а издръжливостта и ритмичното бягане почти не играят роля.
3. Пълно участие на състава Всички 12 играчи на Париж влязоха в игра и всички 12 се разписаха. Нито един не игра повече от 23 минути, въпреки че мачът беше оспорван и Валенсия водеше през около 95% от времето. Това е силен сигнал за философия, която поставя дълбочината на състава над индивидуалните минути.
4. Непроменен стил въпреки трудностите:
Треньорският щаб на Париж не промени абсолютно нищо от своя план, въпреки че: - започнаха със 1 от 15 стрелби за три точки - Валенсия на два пъти поведе с 15 точки. Домакините продължиха да сменят цялата петица на всеки 2–3 минути, да играят бързо и да се доверяват на стрелбата за 3 точки.
5. Грешките на Валенсия – ефектът от темпото:
Валенсия допусна цели 23 грешки в този двубой – нещо нетипично за нивото на Евролигата. В останалите мачове от вечерта отборите допускаха между 9 и 15 грешки, а в много срещи общият брой грешки на двата отбора бе под 23. Смятам, че голяма част от тези грешки бяха директен резултат от бързото темпо и пресиращата защита на цяло игрище, която Париж поддържаше от първата до последната минута.
Заключение:
Двубоят между Париж и Валенсия беше изключително интересен. Френският отбор показва смели и иновативни идеи в играта си – идеи, които ще следим с голям интерес в следващите седмици и месеци. Важно е да отбележим, че този стил не се появява внезапно. Париж започна да го налага още миналия сезон, а сега отборите влизат срещу тях много по-подготвени. Въпреки това, Париж остава и ще остане много труден за преодоляване съперник. Начинът им на игра се усъвършенства от само себе си – мач след мач. Предстои да видим докъде ще стигнат този сезон, но аз лично им симпатизирам много.
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в 
Тагове: Димитър Христов, Париж, Валенсия, Евролига



.jpg)

.jpg)


.jpg)
.jpg)


































