Таня Гатева: Боли ме за нещата, които стават в женския баскетбол

(сн. БФБ)

11-04-2022 23:28 | Мария Маринова

Берое Стара Загора защити титлата си в женската А група, след като във финала надви прекия си конкурент Монтана 2003 с общ резултат 3-0 в серията. Пред BGbasket.com старши треньорът на победителите Таня Гатева сподели мнението си за драматичния мач днес, решен с кош в последните секунди, като и коментира цялостната ситуация в българския баскетбол:

„Наистина станаха много интересни мачове с Монтана. Искам да ги поздравя, защото бяха много равностоен съперник. Днес можеха и те да спечелят мача. 21 секунди преди края резултатът беше равен, ние получихме шанс за отворен шут, реализирахме го и с това спечелихме. Радваме се, че успяхме да се справи и в трите мача от серията. Поздравявам момичетата на Берое, ръководството, които неотлъчно са до нас през всички тези години, в този труден момент в живота, и особено в спорта и баскетбола, и особено в България.

Пожелавам това повече треньори да го изпитат и някак да сме по-отворени към женския баскетбол, а не всички да сме песимисти, че всичко свършва. Това не ми харесва. Все пак трябва да се уважават и хората, които се борят. Това са и Монтана, и ние, и други клубове има. Иначе чувството е страхотно, като победиш. Лошото само е, че то минава за 2-3 дни и следващият сезон трябва отначало.

Всяка титла е сладка. Миналата година беше требъл и това беше специалното. Тази година имаше само две и ние ги спечелихме. Въпросът е, че малко ме боли за нещата, които стават в женския баскетбол и за негативизма, който се хвърля. Отборът на Монтана може да е загубил, но и там има момичета, които се стараят и тренират денонощно. Треньорът също е за първа година и както и аз бях едно време, трябва да има търпение към всяко едно нещо – към развитието на младите и израстването на големите. Ние обаче нямаме такова. Искаме всичко да се случи бързо.

Целият сезон побеждавахме и може би мислехме, че ще ни е лесно, но не беше така. За Купата също не беше, както и в тези три мача. На нас ни липсваше игровия опит, докато те го имаха. Мисля, че те набраха по-голяма скорост към края на сезона може би с различните изисквания на треньора. Пак казвам, ние имаме много опитни състезателки и класни чужденки и това е от голямо значение.

Не сме обсъждали на този етап дали догодина ще играем в европейски турнир, защото чакахме да завършим годината. Всичко зависи от нашето ръководство и от финансите, които могат те да осигурят. Мисля, че 2-3 дни трябва да починем, да мине еуфорията и да видим как стоят нещата. Досега плановете ни се бъркаха и с тази пандемия. Това е една от причините, поради които нашето ръководство отказваше да играе. Наистина е трудно с тези пътувания в Адриатическата лига, защото те са и доста тежки.

Хубаво е, ако може да се появят още 1-2 отбора в България и младите да трупат опит. В Берое имаме момичета, които са амбицирани да са следващите. Смятам, че това е стъпката – да има последователност. Пожелавам си да има повече отбори и някак женската част да сме по-позитивни и нещо да се случи. Не само нашето първенство е в такъв вид. В Словения също имат един отбор, но произвеждат играчи, значи не е само това причината. Проблемът е, че трябва отдолу да произвеждаме играчи. Смятам, че това е по-голямата причина. Сега има българки, които са в Америка и завършват. Те също могат да се върнат и да бъдат част от някой отбор, ако има такъв. Основният проблем е, че няма средства, обаче не смятам, че сме тръгнали много да търсим и да агитираме.

Боли ме. Какво пречи да има още два отбора в българското първенство? Едно време имаше, но имаше и хора, които искаха да се занимават. А сега кой иска да го прави това? Всички си мислят, че в Берое е много лесно, но не е така. Отговорността и натоварването са зверски. Всички си мислят, че тук има пари и всичко е супер, но не е така. Да дойдат да видят как минава един ден тук. Нямаш лично време и нищо, не е така, както си го представят.

Трябва просто хора, които милеят и искат да се занимават с баскетбол. Аз винаги съм била оптимист, въпреки че много пъти губя мотивацията, но после пак я връщам. Така е било и с националния отбор. Като те бият с 60 точки, не ти се почва септември. Само че съм се опитала да преглътна и да продължа. Аз съм си го избрала, това е моят живот."

Харесайте BGbasket.com във Facebook