Всички се питат... кое е момчето с №27

26-01-2018 16:25

Признавам си, колкото и странно да звучи, не бях виждала това момче, докато не ми се наложи да изгледам няколко мача на ИУ в А група. Само бях чувала за него. В залата на Икономическия университет във Варна обаче треньорите около мен си шушукаха по негов адрес. За почитателките зад мен...няма да ви разказвам. И сами можете да се досетите. Та..сериозно! Казаха ми... казва се Ники Николов (б.а. това вече ми беше ясно), от Русе е, но беше контузен и напоследък не е играл. Да ви кажа честно, не му личеше. Той притежава заразяваща и неизчерпаема енергия. Грабва те веднага!

След това изгледах няколко мача на Черно море Тича. Стоеше предимно на пейката. До този момент! В реванша от 1/4-финалите за Купата на България срещу Левски Лукойл се появи на паркета и показа, че има място там. Наниза три тройки на звездната "синя" селекция без да му мигне окото и приключи срещата като един от най-резултатните за своя тим, макар и малко по-рано заради пет лични нарушения. Но остави сърцето си на игрището и съм сигурна, че в зала "Христо Борисов" вече са запомнили името му.

Той е от тези, които горят на игрището! Напомня ми на друг баскетболист от школата на варненци - Николай Стоянов. Може да е нещо от морския въздух! Шегувам се, разбира се! От сърцето и характера е! Наскоро Тити Папазов ми сподели, че такова чудо като Стоянов няма! Е, мoже и да не е точно така...

Със сигурност, на 20 години, има още над какво да поработи, но това себераздаване вече плени публиката. Е, да ви запозная с Николай Николов...

Роден е на 7 март 1997 година в Русе. Любовта му към оранжевата топка се заражда през 2009 година, когато облича екипа на Дунав. "Преди това тренирах плуване, около 3 месеца, но избрах баскетбола, защото треньорът Руслан Русев ми каза, че ще стана добър (смее се). Просто се влюбих в тази игра!", признава Ники.

Продължава кариерата си в Лукойл Акдемик, а миналия сезон подписва със Спартак Плевен. "Започнах сезона с двоен лиценз и на първия мач за Дунав Русе в А група скъсах пателарно сухожилие."

Следва тежка година за младия баскетболист, който не се предава и се завръща в игра, но едва за три минути в последния мач на Спартак срещу Берое в плейофите.

Сега гордо носи екипа на Черно море Тича и се радва, че е избрал този отбор. Не крие, че се чувства на мястото си. Въпреки всички трудности, които вървят ръка за ръка с отбора от началото на сезона, Николай е сигурен, че мястото на варненци е в топ 3 на НБЛ.

Има обаче един проблем с баскетбола. "Мечтая да се науча да играя добре в защита (смее се)."

Та, ако все още се чудите кое е момчето с №27, то вече нямам абсолютно никакви съмнения, че когато утре влезете в зала "Христо Борисов" ще се огледате за него. След като прочетохте всичко до тук, ще го познаете дори да не видите номера на екипа му...

Харесайте BGbasket.com във Facebook