Баскетбол без граници – историята на семейство Абурая

Когато силно искаш да постигнеш нещо, никакви граници не могат да ти попречат. Доказателство за това е семейството на израелеца Иад и българката Павлина, които съдбата среща преди години и любовта ги отвежда в Русе, където днес е техният дом.

Двамата не само стават сред най-верните фенове на баскетболния Дунав, а предават любовта си към този спорт и на трите им деца, които вече защитават цветовете на клуба.

Най-голямата – Раня, е на 17 години и играе при девойките на русенки, като вече е викана и в националните отбори при подрастващите на България. 13-годишният й брат Раян също играе в Дунав, а най-малкият – Рани, роден през 2004 г., вече прави първите си стъпки в баскетбола.

Иад, Павлина и децата им се запознават с треньора в школата на Дунав Руслан Русев преди пет години.

„Семейството не пропуска състезание. Всеотдайни са, подкрепят клуба на 100%. Не идват само на техните мачове, а и на останалите. Живеят с това.Смятам, че ако повече хора насочат децата си към залата още от ранна възраст като тях, ще бъдат по-успешни техните начинания в бъдеще. Всички знаем, че спортът, и в частност баскетболът, учи на много неща“, разкрива пред BGbasket.com Русев.

Думите му споделя и таткото Иад: „Радвам се, че децата ми тренират при качествени треньори. Нищо, че съм от чужда държава, тук се чувствам на моето си място. Дунав за нас е семейство. Атмосферата е семейна. Работи се с нашите деца като със техни. Спортът помага не само за здравето и за ума. Виждам, че децата ми имат подобрение и в училище. Имат амбиции за това какво искат в живота. Радваме се, че сме част от един велик и голям клуб като Дунав.“

Иад работи в международна израелска фирма, която има заводи за производство на автомобилни части в различни държави, а един проект го води в България. Той обаче няма колебания дали да се върне в родината си или да остане тук.

„Въпреки че там децата развиха добре баскетбола, ние тук се чувстваме много по-добре. Треньорите много добре работят с всички деца. Даже с родителите на другите състезатели сме семейство. Пътуваме на мачове заедно и се надяваме в бъдеще в Русе да има много по-силен баскетбол“, споделя израелецът.

Дъщеря му Раня също мечтае скоро в града им отново да има и женски отбор, за да продължи кариерата си в него. Тя започва да се занимава с баскетбол преди пет години, докато семейството е в САЩ, където играе в местна гимназиална лига и дори е избирана за най-полезен играч. Макар там нивото е да е доста високо и тренировките да са били по четири часа на ден, семейството не съжалява, че се е върнало в България.

„Обстановката там е на различно ниво, но въпреки това развитието й тук според мен е на много високо ниво. Там родителите на децата са чужди, не се познават. В България е като семейство. Когато обичаш спорта и го правиш от сърце, няма значение къде си. Важното е да имаш лидер да те води на верния път и да стигнеш. Имахме оферти и на други места, но Раня обича Дунав и иска да стои тук. За нас това е нашето място“, категоричен е Иад Абурая.

Раня също мечтае да постигне успехи с Дунав. „Руслан Русев е много добър треньор. В повечето случаи е строг, изискващ много от нас, но го прави за наше добро. Той за мен е като родител и се разбирам много добре с него. Винаги ме подкрепя и мога да разчитам на неговата помощ. Надявам се в най-скоро време Дунав да е пак на върха“, пожелава си тя.

Раня игра за девойките на Дунав на финалите на Държавното първенство в края на май, но още във втория мач получи неприятна контузия на глезена и това й попречи да продължи участието си.

Раян следва усилено баскетболния й път, като вече е част от отбора на 14-годишните. Най-малкият член на семейство Абурая – Рани, също вече има високи цели.

„Баскетболът му хареса много. Има много фантазии - да вкарва по 1000 точки, но без фантазиите няма живот“, завършва Иад.