По-важната победа на националите

(сн. БФБ)

08-07-2022 14:05 | Иван Вълчанов

Тази история идва в нищото и няма за цел да дава оценки, да анализира и прогнозира, да съди или възхвалява.

Тя е просто история, която си струва да бъде разказана, защото е истинска и приятна, поне за мен. Надявам се - и за други.

Денят е петък, 1 юли вечерта, малко след мача на българския национален отбор срещу Литва в Самоков. Действието се развива в софийската метролиния номер 1, движеща се от Летище София в посока центъра. Аз пристигам от командировка и се качвам от летището, а няколко станции след това се качват баща и момче на видима видима възраст 6-7 години и сядат до мен.

Детето държи плакати - от едната страна националния флаг, а от другата - отборната снимка на националите. Крайният резултат не го интересува, а това кой как е играл и колко е добър, как се казва и с кой номер играе. Трудно се сдържах да не се включа в разговора, но нямаше как да разваля техния момент, затова с удоволствие просто наблюдавах и слушах.

След анализа кой как се е представил, заключението гласеше "Когато порасна голям, аз ще стана ето този", а пръстът му сочеше към Дий Бост. И макар че отлично знам, в този момент си припомних и още повече оцених всичко, което той е дал и направил за националния ни отбор. Но се замислих дали точно разговори като този не са най-ценният му принос. Също така и за всички глупости, изговорени и изписани за натурализираните чужденци през годините. Но това е съвсем различна тема.

Именно тази е една от големите мисии на националния отбор - да вдъхновява и въздейства. И, за щастие, точно това се случва в момента отвъд резултатите и сметките. Защото те не са от значение за някои от зрителите. Както за момчето от метрото, така и за моя син, който е на две, и знае, че "нашите" са "зелени", също като Мерцедеса на любимия му Люис Хамилтън, и останалите подробности не са важни.

В заключение цитирам дословно Павлин Иванов, който след мача с Босна и Херцеговина каза, че този отбор излиза за победа във всеки мач, независимо срещу кого и в какъв състав. Това се вижда и това е важно да се вижда. Благодаря на всички в националния отбор, че заради тях съвсем случайно се срещнах с емоциите на едно дете!

Харесайте BGbasket.com във Facebook