Тайм аут с Николай Тенев

От днес BGbasket.com пуска още една нова рубрика "Тайм аут с Николай Тенев". Тя е на бившия баскетболист, който е и първият мениджър в този спорт у нас. Със сигурност има какво да ни разкаже. На дневен ред е първата му тема: "Как работят с младите баскетболисти в САЩ".

Всички знаем или поне сме чували как всяка година колежанските отбори набират нови играчи за своите отбори. Всеки треньорски щаб организира свой, собствен скаутинг в стремежа си да открие най-добрите и подходящи за своята програма играчи. Обикновено тази задача се възлага на втория помощник-треньор, който освен че се абонира за няколко доклада на независими скаути, прави и свое собствено проучване и списък с играчи, които може да наблюдава и да разговаря лично, според правилата на NCAA. Конкуренцията в това отношение между отделните топ 50 колежи/университети/ е голяма, както поради големият интерес, така и поради лимитирания брой талантливи баскетболисти. В стремежа си да привлекат най-добрите треньорите се опитват да погледнат в бъдещето и да разпознаят таланта още в гимназиалният отбор. Така някои от тях вече имат готови списъци с играчи, които ще бъдат привличани чак през 2013 година...

У нас, в България (до колкото съществува такава практика) се прави от професионалните отбори, но и като че ли до тук свършва всичко. Положителните примери са твърде малко, а на всичко отгоре реализирането им във времето е  много дълго, за да говорим за качествено израстване на т.нар. таланти. Случаите на определените за топ проепекти Чавдар Костов, Божидар Аврамов и Христо Захариев са показателни. Реализацията и на тримата на международните терени се явяват като основен критерии за оценка на техните качества и най-общо може да се определи като провал. Изявите им през изминалият сезон във вътрешното ни първенство не могат да бъдат критерии, поради ниското ниво на националният ни шампионат. Единствено решимостта на треньора на Лукойл Академик Йовица Арсич, да даде шанс на Божидар Аврамов в мачовете от европейския клубен шампионат допринесе за някакво, макар и минимално израстване на варненеца сезона.

Професионалните клубове имат своето оправдания - липса на качествени, млади играчи. Тоест нивото дори и на слабият ни вътрешен шампионат е далече по-високо от нивото и качеството на баскетболистите, които произвежда същата тази система на професионални клубове.

Идентичен аналог може да се направи между първенството на NCAA и гимназиалното първенство в САЩ. Там разликата в нивото е драстично по-голяма от тази в България.

Как обаче решават проблема там?

На първо място ще се върна към споменатия по-горе факт, че в момента обект на проучване са играчи, които ще навършат 18 години през 2013 г., т.е 14-15 годишните гимназиални баскетболисти. Веднъж приет в колежа, играчът започва да работи по строго индивидуален план, неразделна част от отборната програма, като този план включва и периода на...лятната ваканция !!!

Най-пресен пример в това отношение е нашият талант Костадин Маршавелски. През лятото на 2010 г., треньорският щаб на неговия университет му позволи САМО 20 дни почивка, след което го извика обратно в САЩ, където работиха индивидуално с него до началото на учебната година. Резултатите от това са на лице . Като част вече от отбора, младият талант - довчерашният гимназист е подложен на агресивна, но и градивна интервенция от страна на треньорския щаб. От него се изисква на всяко занимание да дава максимума във всяка една ситуация, във всяко едно упражнение, за да може в най-добрия случай да играе максимум 5 минути в един мач... И ако към грешките на лидерите, треньорите проявяват толерантност, то към неговите грешки тя е нулева. Той е викан настрана след всяка грешка. Всяка от тях му обяснена детайлно и анализирана аргументирано. След това при първа възможност му се дава нов шанс и така отново и отново, докато играчът се освободи от стреса и разбере, че треньорският щаб вярва в него и всички усилия са насочени към развитието му като играч. Този процес отнема приблизително две години безкомпромисна работа от страна на треньори и играч върху неговите силни и слаби страни. По-талантливите момчета, с по-силни характери още през втората година успяват да покажат и реализират своя потенциал, и се превръщат във водещи фактори в своите отбори.

Това се е превърнало в стил на работа, развитие и утвърждаване на баскетболистите във всички колежански отбори. Треньорите имат четири години, а някои и по-малко, за да покажат, че тяхната програма е работеща и печеливша. Това е поредното предизвикателство. Те работят минимум по осем часа, и гледат в бъдещето минимум 3 години напред.

Мисля, че това обяснява много неща.

Очаквайте втора част:  Как това работи у нас?