Янко Янков: В България спортът не е приоритет и това, което се постига като резултати, е истински подвиг

Националният отбор на България за момчета U16 завърши на 15-о място участието си на Европейското първенство в Ираклион. Тимът ни записа само една победа в седемте си мача на шампионата и не успя да запази мястото си в елита. В интервю за BGbasket.com старши треньорът на отбора Янко Янков сподели и впечатленията си след края на първенството, както и мнението си за развитието на спорта в България.

- Каква е оценката ти за представянето на отбора на Европейското първенство?

- Искам да благодаря първо на БФБ за възможността да водя отбора в Дивизия А и доверието им към мен за тази мисия, както и на целия треньорски щаб - Веселин Веселинов, Николай Колев и физиотерапевта на отбора Димитър Пангаров. Всички те дадоха всичко от себе си за представянето на отбора. Благодаря и на Петър Клечков, който беше водач на делегацията и със своя опит помагаше с ценни съвети във важните моменти. Оценката ми за представянето ни на Европейското първенство е незадоволителна. След като не успяхме да останем в Дивизия А, значи не сме се справили достатъчно добре. Аз съм максималист и за мен това е неуспех.

- Преди началото на първенството каза, че искаш момчетата да дават всичко от себе си и да се борят, успяха ли да го направят според теб?

-  Доволен съм от старанието и отдадеността на момчетата. Опитаха се да се представят по възможно най-добрия начин според техните възможности. Липсата на опит на такова ниво в първите мачове от шампионата личеше и те играха доста притеснено. В процеса на срещите мисля, че го преодоляха и заиграха по-добре.

- Вече след края на първенството, като правиш равносметка, доколко постижима цел бе оставането в Дивизия А спрямо нивото и конкуренцията?  

- Не беше невъзможно да останем в Дивизия А, но ни липсваха класа и самочувствие. А самочувствието се гради, когато си уверен във възможностите си. На такова ниво всяка грешка се наказва от противника и в тази възраст е много трудно да се направи обрат при отваряне на разлика.

- В груповата фаза се срещнахте с някои от най-добрите отбори в Европа в тази възраст, а след това играхте и с шампиона от 2023 г. Испания. Къде най-вече изоставаме спрямо водещите тимове и върху какво трябва да се работи?   

-  Да, наистина се срещнахме с едни от най-силните отбори в Европа. Мисля че за момчетата и за нас, треньорите, беше сериозен стимул да се борим с тях. Изоставаме физически, въпреки че на 16 това не е толкова осезаемо. Изоставаме и в обучението на основните фундаменти на играта, както и работата си в защита. Много малко се обръща внимание на елементите в защита в тренировъчния процес. Защитата ни 1 на 1 и елемента задгърбване са обща слабост за всичките ни национални отбори според мен.

- Освен България, от елита изпадна и миналогодишният шампион в Дивизия B Хърватия, докато бронзовият медалист Грузия се спаси в последния момент. Макар до голяма степен да говорим за различни набори, толкова голяма ли е разликата между двете дивизии?

-  Разликата е доста голяма между двете дивизии. Тук най-вече говорим за разлика в броя трениращи и оттам възможностите за селекция на представителните отбори и за организацията и значението на спорта в различните страни. За съжаление в България спортът не е приоритет и това, което се постига като резултати, е истински подвиг - говоря по принцип, а не само за баскетбола. Разликите с първите 10 отбора в Дивизия А са наистина много сериозни, а колкото възрастта нараства, се отваря още по-голяма пропаст (пример 18-годишни и нагоре).  

- Върху какво трябва да се наблегне на работата с подрастващите в България, за да се задържи наш отбор в елита за по-дълго време?

- Аз знам само една рецепта. За да сме по-добри, трябва да работим повече и да работим по-качествено. Опитах се да втълпя това и на момчетата от отбора. За тях пътят им в баскетбола едва сега започва и ако си направят нужните изводи от видяното в Крит и се трудят усърдно, силно се надявам след време да видя повече от тези момчета да играят професионален баскетбол.