Sans changemant

19-11-2007 00:30 | Камен Алипиев

Когато името ти стои в колонката на експертите си някакси длъжен всеки път да правиш тежки анализи и коментари. Моментът сега е точно такъв – краят на първото завъртане в мъжката ни „А” група, но за добро или лошо единственото, което мога да направя е да се сетя за прогнозата за нивото на река Дунав в сантиметри и за един от малкото изрази, които знам на френски – sans changemant – или казано на български – без изменения.

Без изменения, защото първите девет мача, които отборите ни изиграха в редовния сезон потвърдиха това, което си говорехме и в началото на първенството. Един безспорен лидер, който ако се раздели на два отбора ще бъде първи и втори в класирането и равностойна и тежка битка за останалите позиции, която ще бъде интересна и оспорвана до самия край. Претендентите за медалите са поне пет – Левски, ЦСКА, Черно Море, Спартак Плевен и Балкан, а Ямбол, Дунав и Рилски спортист са готови да накажат всеки, който ги подцени. Въпреки добрата си игра в квалификациите отборът на Сливен засега твърдо е на последното място, но поне за мен е много по-важно, че го има, а не как играе.

Поглед към лидерите в отделните статистически категории също показва, че те са в повечето случаи утвърдени играчи и само едно име – това на преотстъпения от Лукойл на Балкан Иван Лилов, фигурира в двете най-престижни – за най-много точки и най-добър коефицент и в двете води Перо Антич, който е безспорният хит на шампионата, а във втората до него с еднакво постижение – 25.2 е Дантей Смит. В класацията за коефицент в първата петица българин е само Лилов, а останалите двама са американците Лавел Пейн и ветеранът Дуейн Мортън, което дава допълнителен бонус на Георги Младенов, защото освен Желко Лукаич и той има двама играчи в списъка на най-полезните.

Освен статистиката нещата, с които ще се запомни първото завъртане са няколко – много оспорвани мачове и няколко продължения, Николай Върбанов е отново контузен, гневните реакции на Симеон Варчев, който обещава да остави играчите си без пари, сякаш имат селекцията на Бостън Селтикс, непрекъснато изчистващия се игрови облик на ЦСКА и ренесансът на Удо, но и катастрофалната загуба на „Червените” от „Сините” в зала „Триадица”, която показа отбора на Любо Минчев и Тони Божанков в най-добрата му светлина от години насам. Не коментирам по никакъв начин Лукойл-Академик, защото след привличането на Уили Дийн ІІІ истинският облик на шампионите ще бъде напълно разкрит в тежките изпитания за купата на УЛЕБ, но се надявам да видя отново Тодор Стойков в лидерска роля, а също така да получа доказателства от Чавдар, Тенчо, Петрослав и Митко Филипов за това, че могат да се борят за мястото си в условията на изключително ожесточена конкуренция. Много бих се радвал да видя покачване на нивото на играта, не само в плана на оспорваните мачове, още повече, че освен ЦСКА отбори в процес на обиграване са още Спартак, Дунав, Балкан и дори Черно Море, а също така продължавам да плача затова, че трябва да се гласува максимално доверие на младите играчи. Малцина от тях могат да получат такова признание като Любен Пасков, за когото Росен Барчовски каза, че е най-добрият му играч, но за съжаление талантливият новобранец а два пъти извади рамото си и ще е извън играта до нова година.

С две думи накрая – имаме си първенството, което заслужаваме. Зрителите са най-точният барометър за качеството му, а студените, мръсни и некомфортни зали говорят за спортната политика на държавата, която определено не се интересува от това дали някой ще тренира не само баскетбол, а каквото и да било. Затова въпреки всичките ми критики към треньорите на подрастващи и системата на подготовка не ми остава нищо друго освен да им благодаря, че въобще ги има, тях, а и всички отбори в първа и втора „А” група, в „Б” група и естествено на аматьорската лига, която е винаги готова да подслони безработните баскетболисти. Не забравяйте, че звезди в нея бяха Ивайло Равуцов и Левен Белберов, който само преди два дни вкара 29 точки на ЦСКА...