За малките неща, които постоянно пречат на ЛУКОЙЛ Академик (видео)


За малките неща, които постоянно пречат на ЛУКОЙЛ Академик (видео)
11-12-2014 19:58

За поредна година баскетболистите на ЛУКОЙЛ Академик приключват участието си в европейски клубен турнир в края на груповата фаза. Това се случва вече  за четвърти пореден път. За последно тимът игра в елиминации през 2011 г., когато в същия този ЕвроЧалъндж достигна до четвъртфиналите. От тогава до днес тимът има 9 победи и 17 загуби.

 

Представянето на 11-кратните поред шампиони на България през този век, обаче едва ли е изненада за хората, които следят по-отблизо този спорт у нас. През годините в този клуб се изливаха чували с пари, взети от знайни и незнайни чужденци, които изкарваха по няколко месеца. Дали заради комисионни или по друга причина те се задържаха прекалено малко. Не мога да твърдя, че в клуба се действа по този начин, но не само в България е честа практика треньори или ръководители да се договарят с дадени мениджъри, че ще вземат техни играчи срещу съответна комисионна. Ако се е случвало и в ЛУКОЙЛ Академик обаче не е мой проблем. Да му мисли собственика Валентин Златев, който осигурява основното финансиране през всичките тези години.

 

В баскетболните среди се коментира, че чужденците са по-евтини от българските играчи, и не само при мъжете. Това ми се струва доста нелогично ако си създадеш собствени играчи, с които да подпишеш първи професионален договор. Да, ама не! Разковничето е точно в думата „създадеш”. През годините на пръв прочит настоящият е първият сезон, в който в тима от Правец се дава толкова много игрово време на младите играчи – в случая 20-годишните Крис Минков (28.1 минути средно на мач) и Николай Грозев (19.7), а можем да добавим и две години по-големият Самуел Франсис (около 18 минути). Да! Наистина някой от българските играчи, които се мислят, повтарям мислят за големи баскетболисти имат нелогично големи претенции, но и тук имаше решение на проблема. Преди години президентът на един волейболен клуб, който бе аналог на ЛУКОЙЛ Академик в баскетбола – сиреч хегемон в първенството – наложи таван на заплатите. Става дума за Данчо Лазаров и Левски Сиконко, който в комбина със собствениците на другите отбори седнаха на масата и отсякоха – това е максималната заплата. На който му харесва, да идва, на който не – прав му път!

 

И тук идваме до заглавието на коментара, което ми хрумна, като прочетох изявлението на един от чужденците, които повторно този сезон облича екипа на тима – Бруно Шундов след загубата от естонския Тарту Рок: „Много малки неща не ни достигнаха в последната част”. През настоящия сезон на няколко пъти и треньорът Йовица Арсич се изказа в подобна светлина. Не господа! Малките неща не са загубена борба под коша, пропусната стрелба, „липсата на малшанс”, а в душиците. Много малки душици минаваха през отбора в последните години, включително и българи. За тях е важно да си вземат заплатката на определената дата и не им пука за отбора. Точно затова, защото са мижитурки и с дребни душички.

 

Без да се замислям много единственно ТОДОР СТОЙКОВ е човекът, който имаше, а и има изключително сърце. Зад неговия гръб през годините се криеха останалите. Изваждаше ги от калта. Но него вече го няма на терена и лъснаха задниците на всички. И да поясня: Говоря това за Стойков, не защото ми е адаш, или пък ми е приятел, или пък съм бил някога негов гост или някъде съм ял и пил на негови разноски. За съжаление няма други като него в днешния ни баскетбол.

 

Коментарът е за ЛУКОЙЛ Академик, но с пълна сила е същият и за Рилски спортист, Левски, Балкан, женските Хасково 2012, Дунав 8806, Нефтохимик 2010, Монтана и още, и още.

 

БАСКЕТБОЛЪТ ни върви стремглаво надолу, като за причините съм писал неведнъж, алармирал съм, но резултатите от това са нулеви. На никой не му пука и търси вината винаги извън себе си. Попитайте всеки един клуб кой е виновен и отговорът ще е винаги един – федерацията. Да, ама за трагичното представяне на ЛУКОЙЛ Академик, на Левски съответно в ЕвроЧалъндж и Андриатическата лига, на женския Дунав през сезоните, когато участва в евротурнирите, за серията от загуби на Рилски спортист почти във всяко участие в тях, за страха на останалите тимове било то от единия или другия пол да премерят силите си с клубове от Стария континент, пак ли федерацията е виновна?

 

И въпреки че по принцип не съм оптимист относно бъдещето на любимия ни спорт, докато дишам ще имам НАДЕЖДА. Защото и ако нея загубим тогава за какво живеем!

 

Послеслов: Пожелавам на всички, които обичат баскетбола весели Коледни празници и щастливо посрещане на 2015 г. И да не спират да вярват, че може да има по-добри дни. Поздравявам ги с песен, на един изключителен български певец – Борис Годжунов, по текст на Недялко Йорданов. 

 


Коментари
BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува
Други новини

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи