Георги Бързаков на 75


Георги Бързаков на 75
(Снимка: Личен архив)
07-04-2019 11:30 | Мария Мицова

Истински големите имена в българския баскетбол за добро или за лошо, вече са в далечното минало. BGbasket.com иска да създаде нова традиция - да напомняме на настоящите ни читатели, кои са, или са били, тези големи имена.

 

Един от най-хубавите поводи да си спомним за един от най-класните гардове в България - Георги Бързаков е на днешния 7 април, когато той навършва 75.

 

Роден на 7 април 1944 в Берковица, но израства във Враца. Играе първо именно за местния Ботев, след което преминава през редица столични отбори, а най-дълго остава в Академик София, с невероятния отбор, който имат тогава.

 

Осем пъти шампион на България - с Локомотив София и с Академик.


Участвал е на две европейски първенства - през 1965 в Москва (5 място) и 1969 в Неапол (7 място).


Балкански шампион във Видин през 1971-а, когато България побеждава Югославия. Участва на две Универсиади, на два олимпийски квалификационни турнира.


Славни мачове с екипа на Академик София в Купата на европейските шампиони Георги Бързаков записва срещу най-големите грандове - Реал Мадрид, ЦСКА Москва, Варезе, Панатинайкос, АЕК, Цървена звезда и други.

 

 

След края на състезателната си кариера той става треньор в Академик, където води и мъже, и жени.


Занимава се изключително много с развитието на студентския спорт, и е президент на Асоциацията за Университетски Спорт дълги години - от 1993 до 2010-а. Като такъв той води национален отбор на пет Универсиади, като България, с треньори Константин Папазов и Янко Янчев, има пето място през 2003 в Даегу и седмо през 2009 в Белград.

 

 

За събирането на материалите ни съдейства изцяло синът на Георги Бързаков, който носи неговото име, и върви в баскетболните му стъпки. Затова зададохме на Бързаков-младши най-важните въпроси: Защо се възхищава на баща си и кое е най-важното, което е научил от него?

 

"От баскетболна гледна точка се възхищавам на баща ми най-вече заради това, че е бил невероятно отборен и сърцат играч. За мое огромно съжаление, не съм имал късмета да гледам негов мач, но от разказите на неговите приятели и съперници през годините съм чувал само суперлативи и хвалби.

 

От житейска гледна точка му се възхищавам за доста неща. Най-вече за това, че ми е дал изключително възпитание, разбира се и с голямото участие на майка ми. Винаги ме е учил да показвам уважение и да се държа достойно, което във времената в които живеем мисля, че е по-рядко срещано. Виждайки колко приятели е запазил след толкова много години, баскетболните и от академичните среди най-вече, и уважението, което виждам, че всички таят към него ми показва, че мога само да взимам пример от него.

 

 

Най-важното нещо на което ме е научил мога да кажа, че е никога да не се отказвам. Дори и в трудните ми моменти, винаги ми е казвал да продължавам да вярвам в себе си и в това, че няма невъзнаграден труд. Това нещо мога да го използвам освен за баскетболната ми кариера, и като съвет за живота. Още много неща мога да изброя, на които ме е научил, както споменах човешки ценности, баскетболни съвети, но най-ценното за мен е просто, че мога да черпя ежедневно от опита му във всяка една сфера и се и да се чувствам абсолютен късметлия, че ми е баща.

 

Честит рожден ден, Тате! Благодаря ти за всичко, което си направил и правиш за семейството ни и за мен!"

 

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: 100 години баскетбол
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи