Гледайте, слушайте, четете Александър Везенков!

06-08-2023 14:43 | Тодор Димитров

Гледайте, слушайте, четете какво говори Александър Везенков и се опитвайте да го осмислите! Апелът ми е повече към младите! Не само баскетболисти, не само спортисти…

Това, което чух да говори новото попълнение на тима от НБА Сакраменто Кингс, ме накара да се замисля върху смисъла на живота, върху това какви цели си поставя днешното младо поколение, нашите деца. И колко прав е президентът на федерацията, който от няколко месеца твърди, че Везенков е пътеводна светлина за тези, които искат да се развиват в частност в баскетбола.

Не се познаваме добре с Александър Везенков. Разговарял съм само веднъж с него преди десетина години, когато бе избран в тройката на анкетата за най-добър млад спортист на България на сайта Viasport.bg. Не съм от най-големите фенове на Олимпиакос и гръцкия баскетбол, не следя в детайли НБА, но вече съм най-големият привърженик на Човека Александър Везенков. Мъдростта му е обратно пропорционална на годините. Май не съм срещал спортист, който на 28 години, апропо "Честит рожден ден!", да е толкова земен, толкова целенасочено да преследва целта си – да запали повече деца за баскетбола.

Може да бъде изображение с 5 души, тълпа и текстово съобщение

По стечение на обстоятелствата преди 33 години, когато Христо Стоичков подписа с Барселона, бях в доста близки отношения с него и видях промяната в поведението му към околните. Нещо, което за радост не виждам при Александър. Той си остава същият усмихнат младеж, който не отказва да се снима с нито едно дете, с нито един фен на баскетбола. Остава здраво стъпил на земята. А постиженията му на спортния терен, ако не са по-големи от тези на легендата на Барселона, то поне са на едно ниво. Това е само като едно сравнение, което отново е в плюс за Везенков.

Поводът за този коментар е човешкото му поведение (б.р. преди година коментарът бе за баскетболиста Александър Везенков) и думите и мотивацията, която дава на младите състезатели. И по тази причина нека нашите треньори да не забравят, че първата им задача е да възпитават, когато работят с подрастващите. И трябва да бъдат за пример, а не да се държат високомерно на първо място с колегите си.

Крайно време е да не прехвърляме вината върху другия, а да видим първо себе си. Много силни са думите на Везенков и удрят право в сърцето и в главата относно състоянието на баскетбола ни:

"Вината е на абсолютно всички ни, но няма никой треньор, който да ти се моли да те доведе в залата. Ако ти не го искаш, няма как да стане. Няма лесен път. Може една година да си много силен, но никой няма да помни какво си правил, ако след това играеш слабо. Всичко се забравя за 10 дни, така че трябва с всяка година и всеки ден да покажеш, че си на високо ниво.“

„Време има за всичко – и дискотеки, и кафета. На 16 или 17 не е важно къде ще идеш на почивка, защото на 30 няма да помниш. Моментите, в които ставаш по-голям, са много по-хубави от тези. Трябва само да тренираш, да учиш и когато семейството те подкрепя и ти харесва да се трудиш, можеш да постигнеш всичко. Всеки ден трябва да работиш върху добрите и слабите си неща, за да можеш да играеш на най-високо ниво.“

„Много е хубаво и радващо, но и голяма отговорност. Всяко дете е чуло за НБА и гледа, виждам го не само в децата. Докато играех в Гърция, беше едно, но с преминаването ми в НБА, дори хората, които не гледаха баскетбол, чуха за това, започнаха да се интересуват, но най-важното е да запалим децата и да ги научим, че не можеш изведнъж да стигнеш върха, а трябва да ги вкараме в залата. Това е работа на всички от нас. “

Едно от нещата обаче, за което стана дума и по-горе, е изключително земното му поведение, за което една от основните заслуги е на баща му – бившият национал Сашо Везенков. „Най-ценните уроци, които съм получавал от баща си, са да не се променям, да съм един и същ всеки ден и никога да не съм доволен от себе си в добрия смисъл. Винаги да искам още и още.“

И не на последно място е обществената цел, която си е поставил и, която със сигурност с днешен ден я е постигнал стократно, като гледах децата, които искаха да се докоснат до него: „Моята цел е да запаля децата по баскетбола. Той е специфичен спорт с много труд и много желание. Когато тези деца те гледат, това е отговорност, защото всеки ден трябва да показваш максимума от себе си не само на терена, но и извън него. Макар и да е много хубаво, има и много голяма отговорност. Трябва да си амбициран, да следваш мечтите си, да имаш цели и да даваш всичко от себе си”.

Във всички тези ситуации той говори като частен случай за него, но нима не е същото във всяка област на живота ни - политиката, здравеопазването, другите спортове? Кой треньор наистина ще спре искащия, трудещия се, отговорния? Примерът с Везенков отново е показателен.

Преди няколко сезона в Барселона треньорът Йоргос Бардзокас го държа на пейката доста често. Наследникът му Сито Алонсо също не даде много шансове на българина. Ситуацията не се промени много и след трансфера му в Олимпиакос през 2018-та, но това не отчая Везенков, макар че вероятно е имал моменти, когато си е задавал въпроса: ЗАЩО? Вместо това той продължи да работи ежедневно, всеки час, за да дочака своя миг. И същият този Бардзокас доскоро разчиташе най-много на него в тима от Пирея.

И днес всеки да знае кой е АЛЕКСАНДЪР ВЕЗЕНКОВ!

Послеслов: Можех да напиша още много по темата, но няма смисъл да ме четете мен! Напишете в Google Везенков и четете всичко, което е казал Спортист №1 на България за 2022. И се опитвайте да го осмисляте! Само умните и силните характери имат шанс да успеят! В спорта, а и в живота няма много място за нежни и раними души, които се обиждат ако им кажеш нещо критично...

Харесайте BGbasket.com във Facebook