Георги Бързаков: Изненадата се получи в Плевен, мачът на сезона бе в Стара Загора

Краят на календарната година наближава, а сезонът в Sesame НБЛ започва да става все по-оспорван. В десетия кръг станахме свидетели и на първата загуба на Рилски спортист през 2024/2025. За нея става на въпрос и в една от новите рубрики на BGbasket.com, в която след всеки кръг баскетболните специалисти имат думата.

Този път своето мнение за изминалите четири мача сподели Георги Бързаков. Баскетболистът на Хасково в ББЛ А група, който е сред редовните анализатори в родния ефир, коментира представянето на отборите в родния елит. Ето какво сподели той:

Миньор 2015 – Шумен (101:76)

Важна победа за Миньор, с оглед проблемите, които имаше и миникризата, в която бе отборът в последните няколко мача. Беше важно за тима от Перник да излезе от дупката след тежката загуба в Пловдив. Макар и с много къса ротация от 6 човека в този мач, успехът бе много добър. Беше важно за тима да спести енергия, успехът дойде по-лесно от очакваното. Лично аз очаквах Шумен да има повече съпротивителни сили, особено с новите попълнения – Зейвиър Форд, Мартин Коцев и дори Милен Чолаков, който дебютира с доста сериозен минутаж. Очевидно при Шумен има още доста работа да се свърши, да се напаснат играчите в новите им роли и в новия вид, в който ще бъде отборът. Там може да с каже, че към момента отново си проличава проблемът за липсата на опитни българи, защото в тима има млади играчи. Получават минути, но за съжаление и Баръш Мустафа, който е основен играч в последните две години, също бе с редуцирани минути в този мач.

Личи си, че когато на един, двама от основните не им върви, става много трудно за отбора. Бено Зецич е далече от нивото, което показва през сезона. Дамян Минков показва добри игри, откакто е в Шумен, но в този мач бе далече от това, което показва до момента. Доста разочароващ мач и за Форд, въпреки че дебютира силно. Когато в една ротация сложим 6,7 човека, 3 от които не са на ниво, става много трудно за Шумен. Трябва да се каже, че това е най-силният мач на Богдан Бринюк на българска земя. С такова представяне определено компенсира липсите под коша, тъй като той е единствената чиста петица. Реалната позиция на Коди Шварц е тежко крило. Перничани ще имат нужда Бринюк да бъде на такова ниво максимално. През второто полувреме имаше много добра работа срещу Рей Идоу, който прави много силен сезон, но Бринюк успя да го обезличи през вторите две части.

Генерално много добра отборна игра от Миньор. Домакините имат 25 асистенции и само 7 грешки, много висока ефективност. С такава ефективност могат да загубят много трудно срещу почти всеки отбор в първенството, тъй като това показва много добра грижа за топката, изчистено нападение откъм грешки. 25 асистенции са много добър показател. Показва, че макар и ротацията на перничани да е къса, всеки един играч е въвлечен и опасността може да дойде от всеки, въпреки че Антонио Бъркс да бе по-обичайното си представяне. С 50 точки под коша срещу отбор, който не би трябвало домакините да доминират толкова лесно под коша, са страшно много. 50% от точките реално дойдоха под коша, което идвайки от тим само с един чист център, е изключително висок процент. Остават изводите за Янко Янков да използва времето тази седмица, да поработи с отбора, да види къде ще се напаснат Коцев и Форд. Може да се каже, че Майкъл Уилямс намира своето място като топ реализатор на отбора, въпреки че е играл едва няколко мача. Добър мач за Миньор, който оттук-нататък ще им върне настроението и самочувствието, което бяха набрали. Относно Шумен, това е дин двубой, който ще даде повече поуки и отправна точка къде трябва да се работи, както и да се случат някакво пренареждане на отговорности, тъй като се взимат нови баскетболисти, които ще имат сериозна роля. Важно е да не се загубят и минутите на младите като Владимир Станев, Баръш Мустафа, защото те са изиграли добри срещи в последните години и сериозен принос, както и останалите млади момчета в клуба. Те трябва да продължат да имат своята роля, защото са те са си я спечелили малко или много с прилични игри.

Спартак Плевен – Рилски спортист (76:71)

На всички е ясно, че това е изненадата на кръга, но мачът си струва да се разгледа от гледна точка на генералната картина. Рилски загуби първи мач в НБЛ, докато Спартак с едно подновяване на състава показва по-различно лице почти веднага. Въпрос на време е да видим как ще се случат нещата след промените. Нервен мач, пролича си, ниски проценти и от двата отбора – около 40% от игра е далече от това, което демонстрират през сезона, особено в случая на Рилски. Пролича си желанието на плевенчани да се докажат в новия си вид пред собствена публика. Знаем много добре, че публиката в Плевен е една от най-лоялните. Не е тайна от началото на сезона, че незадоволителните резултати не са останали без отзвук в града. Смятам, че тази победа на 100% ще даде кредит на доверие за новия вид на тима към ръководството и че хората в залата ще подкрепят отбора, както винаги са го правили.

Декуан Брейси определено е много добро попълнение и дава много от организационна гледна точка на плевенчани – нещо, което им липсваше до този момент в сезона. Нито Крис Кийлинг, нито Трей Хоулел са чисти единици, макар и да могат да играят на тази позиция. Не им е това амплоато. Ясно е, че Симеон Лепичев е един от по-качествените високи играчи и сигурност в хода на сезона ще даде разлика. На него също ще му трябва време да се намести. Каквито и заключения да се правят за Спартак от този един мач, ще бъдат много немеродавни, тъй като това е само една среща. Имаха един двубой в Европейската северна лига (б.а – срещу Донар Гьронинген преди това), който също не може да е супер голям показател. Разбира се, всички знаем, че Игор Кесар същи е част от отбора, въпросът е кога ще бъде картотекиран. Със сигурност с него ще добият още по-балансиран вид. Въпросът е дали с този ростер ще се довърши сезона. Този вид на отбора дава повече баланс. Да, ще липсва атлетизма на Дерек Къвър и физическото му присъствие, но в никакъв случай отборът няма да бъде по-зле с Кесар и Лепичев. Напротив, даже балансът е много по-добър така, тъй като Кесар може да играе успешно и на pick and pop, и на pick and roll. Ще даде разнообразни опции на Любомир Минчев. Също така Лепичев е атлетичен и ще компенсира този атлетизъм, който Кълвър даваше на тима, когато беше в настроение да играе на нивото, което той притежава.

Относно Рилски, както и самият Любомир Киров каза, няма място за драми и трагедии. Една загуба в деветия кръг не е нищо, за което да се тревожат толкова много в клуба. Там трябва да се извлече позитив по повод много солидната игра на Красимир Петров, който показва, че в никакъв случай не отстъпва на напусналия вече Лакуинси Ридоу. Отборът така или иначе щеше да има нужда от заместник на американеца, който да си поделя отговорностите с Деян Крамфилов на плеймейкъра. Смятам, че Краси Петров показа, че това може да бъде той до края  на сезона без проблем. Това е добре дошло и за самоковци, тъй като им отваря и възможност, ако искат да привлекат чужденец на някои от другите позиции.

Двубой, в който и двата отбора бяха изнервени. Спатак направи 15 грешки, от които гостите не успяха да се възползват. Едва 2 точки от грешки на съперника е доста незадоволително за отбор с качеството на Рилски, особено в родното първенство. Пролича си, че самоковци имаха от тези дни, в които нещата не се получаваха, но за тяхна беда имаше един много мотивиран съперник в традиционно много трудната за игра зала „Балканстрой“, както и с надъхана публика, която беше застанала зад отбора си за пореден път. Цялостната обстановка и събитията около мача създадоха тази предпоставка Рилски да загуби първия си мач. За Рилецо ще бъде много важно как ще влезе през 2025 година, понеже им предстои една серия от 4 мача, които с всички промени по отборите, които се случват в момента, вече ще бъдат много интересни като резултати. Имат серия, в която играят с Берое, Балкан, Черно море и Академик. Това са отборите непосредствено зад тях в класирането към момента, там вече ще се види и дали наистина Рилски вече започва да губи инерция след тези осем поредни победи. Или все още е отборът, който води темпото в НБЛ. На този етап изглежда така и като дълбочина на състава, и като дълбочина, и опит.

Не би трябвало да видим много загуби до края на редовния сезон, но в една среща всеки от тези тимове има достатъчно достойнства да се противопостави на самоковци. Тази предстояща серия ще бъде един тест за момчетата на Любомир Киров и дали ще успеят да наложат своята доминация в редовния сезон, за да са в комфортна позиция преди турнира за Купата на България и плейофите чисто в ментално отношение. Както казах, за Спартак тепърва предстои да се види потенциала на отбора, по какъв начин ще играе. Може да се каже, че ходовете, свързани с освобождаването на Брет Рийд и Кълвър, са добри, защото Кесар и Лепичев имат опит в България. Те познават много добре първенството и знаят какво се изисква, за да си успешен тук. Любомир Минчев тепърва ще има да поработи със състава си, за да го приведе във вида, в който той иска. Знае, че той е доста взискателен и трудно може да бъде доволен от играта на тима си, като изключим себераздаването. За един такъв мач, който е доста рано в развитието на подновена селекция. Очаквам зала „Балканстрой“ да бъде пълна по традиция до горе и вярната публика да помогне на отбора. Нека видим докъде се простира потенциала на плевенчани, но определено Спартак ще бъде в сметките на всички и ще е отбор, който няма никой да подцени. Това може би се случваше от началото на сезона, но там адресираха най-големия си проблем, а именно дизбаланса между чужденци и българи с привличането на Лепичев, както и с освобождаването на двама чужденци. Тук включвам и идването на Кесар, който е запознат с България и НБЛ. Това ще е доста голям плюс за селекцията.

Левски – Академик Бултекс 99 (75:90)

Много ценна победа за Академик срещу отбор, с който през годините са имали много трудности. Независимо от селекцията, в който е бил Левски, срещу Академик винаги е играл много добре. Това бе един много потенциално „хлъзгав“ мач за гостите, особено след проблемите им с ротацията и липсващите играчи. Успяха да материализират предимствата си под коша (б.а. – 48 точки дойдоха оттам), най-вече в лицето на Обрад Томич, което беше видимо, че основната им цел на игровия план бе да атакуват през него. Много силен пореден мач за него, показва, че безапелационно е един от най-качествените високи играчи в първенството, но трябва да се отбележи, че x-факторът, който вдига отбора на едно по-високо ниво от това, което започнаха сезона, е Машан Върбица.

Той им дава нещо, което в последните години им липсваше и това е рутиниран гард, който да дава различно от това, което дава Николай Титков. Целият отбор на Академик играе на много високо темпо, пловдивчани залагат на бърз баскетбол, тъй като са с атлетичен ростер, но Върбица им дава един много добър баланс в гардовата линия. Титков има реализаторски способности, понякога даже се играе повече за него като реализатор, отколкото като плеймейкър. С Върбица идва един много добър баланс, който дългосрочно може би ще им даде сериозни дивиденти. Сега Академик може да предложи много по-добро лице в хода на един мач. Ако в тима видят, че на един от двамата не им върви, могат да сменят темпото на игра. Макар че те играят на по-високи обороти в сравнение с Левски, видя се, че Върбица успя в някои моменти да намали темпото, да влезе в постепенно нападение, където pick and roll-а с него и Томич най-вече беше не опазим. Защитата на Левски на drop  не сработи, защото ситуациите, в които Томиш ролираше добре, нямаше как Андон Вачев и Димитър Маринчешки да изберат кой да спрат. Няколко пъти Томич завърши много добре и външните играчи на Академик отидоха до ринга необезпокоявани, тъй като високите играчи на Левски много дълбоко трябваше да отстъпват в посока на коша, за да спре рола на Томич.

За Академик изглежда много добро предизвикателство от гледна точка на това да се установи в челните позиции на класирането. Отборът излезе на трето място, но му предстоят много трудни три мача – срещу Берое и Балкан, които ще бъдат от изключителна важност. Това са два отбора са на едно ниво с Академик и са определено в борбата за Топ 4. Следващият трети мач е с може би със скрития фаворит за Топ 4 в лицето на Черно море и то във Варна, който ще бъде много важен за Йордан Янков и водения от него отбор. Предстои да видим новото лице на пловдивчани и новия стил, който вероятно ще претърпи известни корекции заради различния тип играч, който е Върбица.

От гледна точка на Левски поредна загуба в мач, в който тимът е много конкурентен, няма от какво да бъде засрамен, даже може да бъде горд с това, че няма среща, в която да е абсолютно надигран. Крайният резултат малко подвежда, изглежда доста по-внушително, отколкото реално беше, защото разликата се случи в последните 5,6 минути на мача, където една серия, в която Михайлов и Върбица вкараха тройки. Там вече Левски се пречупи и се видя, че Академик е в по-добро физическо състояние, но това не е толкова изненадващо. За Левски остава горчилката, защото там във всеки един мач идва един момент, в който е трудно на играчите да издържат физически заради ограничената ротация и липсата на вероятно толкова интензивен тренировъчен процес. Имайки предвид, че все пак разполагат с играчи, които вече са в по-напреднала баскетболна възраст, макар и да са изключително качествени (б. а. – Асен Великов, Златин Георгиев и Маринчешки), просто те играят много сериозни минути и в един момент това се отразява. Срещу по-младите отбори няма как да не да де отражение. Левски ще продължи да бъде костелив орех за всички отбори и няма да се изненадам, ако вземе няколко победи до края на сезона. Ако се привлече някое попълнение, което да вкара свежест и да отнеме от тежестта на опитните играчи, тимът може да се намеси и в борбата за Топ 6.

Засега за столичани остава основна цел битката за влизане сред първите осем в турнира за Купата на България и да се наместят в плейофите, но на този етап реалността е такава, че Левски е доста конкурентен. Все пак във всеки мач не му достига физически ресурс на отбора да поднесе някоя изненада. Видяхме срещу Берое в София и в двете срещи с Академик. Срещу Рилски спортист и Миньор също бяха близо. Както Левски е с една победа, така можеше да е с четири, пет и да говорим за доста по-различна позиция в класирането. Предстои да видим как ще се развие сезонът на „сините“ и дали ще се подсилят.

Берое Стара Загора – Балкан Ботевград (106:110)

Можем да се обединим около мнението, че това беше мачът на сезон до този момент, а може и така да остане до неговия край. За съжаление, самата среща остана на тъмно в реално време за феновете на баскетбола. 216 точки, продължение, три уникални индивидуални представяния. Хората, които са били в зала „Общинска“, определено са видели едно истинско зрелище. Можем да кажем, че треньорите не са били със сигурност от защитата, която предложиха отборите им, но има и такива двубои. Както казахме, три невероятни представяния на Антъни Уокър, Къртис Джоунс и Георги Боянов. Рядко се вижда по българските зали представяния от такъв калибър от индивидуална гледна точка.

Чисто баскетболно срещата беше от две части. В началото, когато Берое наложи своята воля с доста добра агресивна защита и доста високо темпо, точки на бърза атака. Успях да гледам записа на мача, пролича си, целенасоченият игрови план, използването на Уокър, който в началото изигра може би 20 минути, каквито не сме виждали от много време насам, тъй като беше с близо 30 точки и едва един пропуск от игра. Това е феноменално като представяне. От другата страна в последните 15 минути на редовното време, когато се видя опитът на Балкан. Ротацията на балканци е по-голяма от тази на Берое, особено след напускането на Дариъс Банкс. Играчите на Балкан са доста по-опитни, така че се видя рутината. Може да се каже, че те по един семпъл и класически начин успяха да използват предимствата си. Доста pick and roll и pick and pop с Боянов и Джоунс, феноменално представяне и от двамата, като отбелязаха по 37 точки, което е 3/4 от точковия актив на гостите в мача. За двама играчи това представяне е от много висока класа.

Тайър Маршал също продължи да затвърждава добрите мачове, които прави напоследък, но съм сигурен, че Балкан няма да остане пасивен на трансферния пазар. Смятам, че клубът ще се опита да привлече още един, ако не и двама играчи, които да укрепят ротацията, водена от Васил Христов. Знаем, че при Балкан нищо друго освен призово класиране, даже бих казал и титла, не е на дневен ред. При Берое се вижда, че след напускането на Банкс има нужда от още повече принос от българските лидери в лицето на Венцислав Петков, който не бе на обичайното ниво в срещата, както и от Ивайло Тонев, който все още намира ритъма си. Започва с всеки изминал двубой да изглежда все по-добре, но със сигурност има резерви в играта му, които и той самият е наясно, че тепърва ще успее да компенсира. Вече всякаква продукция от младите играчи, включвам Кръстомир Михов, който не изигра лош мач, но и той със сигурност има по-висок потенциал от това. Виктор Онудиуе все още не е изиграл най-добрите си мачове.

При Берое потенциалът е налице, Даниел Клечков ще има нужда от още едно тяло под коша. Тепърва ще разберем дали старозагорци ще успеят да го намерят и да запълнят празнотата, оставена след Бенкс. Доста неприятно се разви ситуацията за тях, бе един от лидерите им, но напусна доста неочаквано без да има конкретни проблеми. Чисто физически не можаха да отговорят напълно на Балкан, но това е нормално. Все пак и ротацията им е скъсена, балканци са може би една идея в по-добро физическо състояние заради повечето изиграни срещи, слагайки и участието във ФИБА Къп. В един такъв мач такива малки детайли правят разликата. Видя се, че след 30 минута организацията при Берое се поизгуби. Нямаше как Уокър 45 минути да изнесе нападението на гърба си и от това се възползваха гостите. Мач, който си заслужава да бъде изгледан при възможност от всички фенове на баскетбола, защото бе много атрактивен.

Тепърва предстои да видим промените в селекциите. Това да още два от отборите, които са в някакъв период на преход. Берое ще има нужда да добави още физическо присъствие под коша, както и може би още един плеймейкър, тъй като единствената чиста единица в състава е Дай. Кристиян Желев, Мартин Русев и Михов са по-скоро комбо гардове. Има нужда от стриктен плеймейкър и организатор, защото за Берое сезонът тепърва предстои и Дай само няма да може да бъде на топ ниво във всеки един мач, тъй като прекалено много от ресурса на другите тимове ще отива в това да омаломощават физически и да отнемат предимствата, които той би могъл да създаде. Относно играта под коша, Мартин Йорданов има добри изяви, все още не е показал нивото, което сме виждали да показва на моменти в Черно море. Въпреки че е в ролята на бекъп, той ще бъде много важен и приносът му ще е ключов, особено след напускането на Банкс. 

Интересно е какво следва за Балкан. Може би ще се търсят играчи на позициите, на които бяха Кори Рийвс и Иван Гаврилович, за да се даде дълбочина, необходима на Балкан да се бори с Рилски спортист като главен конкурент на Рилски. Началото на 2025 година ще бъде интересно за Балкан.