Война в мирно време

Европейските първенства при подрастващи в мъжката част вече са в историята. Равносметката за България е същата, както в последните две години – един отбор в Дивизия А и два в Дивизия Б. Шампионатите в Ереван, Белград и Скопие донесоха колкото позитивни, толкова и негативни емоции.

Разбира се, първенството за 18-годишни в сръбската столица, където селекцията на Стойо Чолаков финишира на 13-то място и остана в Дивизия А, ще се помни по много причини, но най-вече с това, че юношите спокойно можеха да се борят и за по-предно класиране. И тук накъде ще се върна на осминафинала срещу Франция, където българският тим бе на косъм да шокира именития си съперник, но малшансът в края и инфарктни последни минути ги разделиха от това да хвърлят бомбата срещу невярващите играчи на „петлите“, които по ирония на съдбата изпитаха нашата съдба по същия болезнен начин.

Впоследствие напрежението си каза думата срещу отбора на Гърция, който изглеждаше победим, но в крайна сметка не бе преодолян. Това прати родните баскетболисти за разпределение на местата от 13-то до 16-то, където издържаха и двата си важни теста по пътя към оставането в елита. Това ме връща и към на думите от страна на Чолаков, който определи въпросното класиране с цената медал. И няма как да не е. Имах възможността да наблюдавам въпросния шампионат на живо и отново ще кажа, че останах впечатлен от огромната разлика между фаворитите и останалите отбори, както и доволен от представянето на нашия тим, който след победата срещу Германия получи нужните криле, за да покаже, че има характер, че не се притеснява от всеки по-именит съперник на сръбска земя и че има място в елита.

Естествено, липсата на постоянство често излизаше на преден план и можеше да ни коства мястото сред най-добрите, особено в ключовия мач срещу Северна Македония, когато българите допуснаха разлика от 16 точки да бъде стопена, но в този момент съдбата върна на момчетата това, което им отне срещу французите след фамозната тройка на Ивайло Скрински в края.

Тук може би се изчерпват и позитивните думи, поглеждайки към представянето на 16-годишните и 20-годишните момчета. И двата шампионата не приключиха така, както ни се искаше. 13-то място на младежите в арменската столица и общо 29-то в Европа остави горчив вкус в баскетболната общественост, макар че този отбор щеше да изглежда по съвсем друг начин, ако имаше в състава си Александър Гавалюгов, Деян Колев и Теодор Трифонов. Все пак верен на оптимизма, който цари в мен, мога да кажа, че играчите в състава на Асен Николов имат реален шанс пред тях да играят добър баскетбол при мъжете, но за да се случи това, те трябва да получават все по-голям шанс и не само, когато ножът опре до кокала в клубовете от финансова гледна точка. Силно се надявам техния таван да не е само на ниво НБЛ, но това ще се разбере с времето.

Същото важи и за момчетата до 16 години. Да, 14-то място и 30-то в Европа изглежда притеснително, но не нека не забравяме, че шампионатът в Скопие за тези играчи бе първи на такова ниво. Естествено, тук също критики няма да липсват, защото и класирането, и част от резултатите са нелицеприятни. Още повече, че в селекцията, водена от Милен Дудев, има достатъчно перспективни играчи, които дават заявка, че имат добро бъдеще.

Отдавна съм наясно, че при работата с подрастващите в българския баскетбол не всичко е розово и тази теза се затвърди още едно лято. Голяма част от резултатите на 16-годишните и младежите отново повдигнаха въпроса дали ние се развиваме или започнаха да ни изпреварват държави като Австрия, Дания, Словакия, Унгария, Великобритания, Исландия и Португалия. С оглед на състоянието на родния баскетбол и приключилите първенства, оставили различни емоции, бих казал, че присъствието на поне един от отборите ни в Дивизия А изглежда като война в мирно време.

За да завърша в мой стил с позитивен тон, ще допълня, че някак ми се иска наличието поне на един отбор в Дивизия А всяко лято да се превърне в тенденция, която впоследствие да еволюира и в това да виждаме все повече национални отбори в елита, защото именно там можем да разберем къде се намираме и какво можем да извлечем от подобни форуми.